- Гледай да не те улучат.
- С колко стрели могат да разполагат?
- Аз лично не бих искал да разбера какво използват, щом свършат стрелите - поклаща глава Партридж.
Брадуел хуква в спринт. Стрелите политат след него. Той надава вик. Залита настрани, хващайки се за лявата си ръка. Улучен е в рамото. Въпреки това продължава да тича, като накрая се хвърля зад следващата пластмасова буца.
Партридж се втурва след него, преди Брадуел да успее да го спре. Той спринтира до мястото и се хвърля до Брадуел, забелязвайки, че ръкавът на якето му е просмукан от кръв. Партридж посяга към стрелата, заседнала в рамото на Брадуел.
- Недей! - спира го Брадуел и се претъркулва далече от него.
- Трябва да я извадим - убеждава го Партридж. - Да не те е страх от малко
болка? - той хваща ръката му над лакътя. - Ще го направя бързо.
- Чакай, чакай - спира го отново Брадуел. - Направи го на три.
- Добре - Партридж притиска ръката на Брадуел, приковавайки я към земята, след което увива пръсти около стрелата. Заседнала е надълбоко. -Едно, две... - И Партридж издърпва стрелата, като разпаря ръкава на якето.
- По дяволите! - надава вик Брадуел. От раната бликва кръв. - Защо не преброи до три?
„Стари сметки“, казва си наум Партридж, изпитал внезапен импулс да се разплати с Брадуел заради презрението и задето го бе фраснал в корема след изчезването на Преша. В известен смисъл дори го мрази, но само защото Брадуел го беше намразил пръв.
- Трябва да превържем раната - казва Партридж.
- По дяволите! - изохква отново Брадуел, притискайки ръката към гърдите си.
- Свали якето - Партридж му помага да го съблече. После откъсва ръкава точно на съдраното място и го увива около рамото, опитвайки се да го пристегне. - Ще ми се да бях успял да ги разгледам по-добре - продължава той.
- Знаеш ли какво? Току-що желанието ти се изпълни - Брадуел посочва точно пред тях.
А там, ниско над земята, просветват чифт очи. Някакво дете надзърта иззад крака на друго по-високо същество, облечено в бойно снаряжение -метален нагръдник, изработен от острите зъбци на косачка и каска. Над едното рамо на жената е преметната дълга плитка. Въоръжението й се състои от доста необичайни предмети - верига от колело, бормашина и трион.
- Имаме късмет - обажда се Партридж. - Тя е сама с едно дете. А ние сме двама.
- Не бързай толкова - предупреждава го Брадуел.
Зад нея тихо изплуват и други. Те също са жени, повечето от които с деца -някои са гушнати на ръце, а други стоят прави до тях. Носят още оръжия -кухненски ножове, вилици за скара с два остри зъба, шишове, градинарски ножици. Лицата им са осеяни с парченца стъкло и фаянс, частици от огледала, късове метал и пластмаса. Много от жените носят бижута, сраснали се на китките, на шиите или на ушите им. Налага се да изчовъркват кожата, за да й попречат да зарасне върху бижутата, които са очертани с тънък тъмночервен контур.
- Е, намериха ли ни? Това ли е компанията, на която се надяваше? -обажда се Партридж.
- Да - отвръща Брадуел. - Така ми се струва.
- Мисля, че са домакини - прошепва Партридж.
- С децата си - додава Брадуел.
- Те защо не са пораснали?
- Не могат. Приковани са към телата на майките си.
На Партридж му е трудно да повярва, че хората, живели навремето в този район, са способни да оцелеят. Та те винаги са били само едни последователи, на които им е липсвал кураж да отстояват убежденията си. А онези, които бяха наистина смели, като госпожа Феърлинг например, изчезнаха. Дали това са майките и децата от затворените жилищни комплекси, които навремето ликуваха в своя пластмасов свят?
- Нима ще бъдем пребити до смърт от масата?
Щом множеството се приближава към тях, Партридж забелязва, че децата не просто стоят до майките си. Те са приковани към тях. Жената, появила се първа, пристъпва с неравна походка. А детето, което на пръв поглед е обгърнало крака й, всъщност се е сраснало с него. Момченцето няма крака, разполага с една-единствена ръка, а торсът и главата му излизат от бедрото на жената. Друга от жените надзърта иззад валчеста бебешка глава, която изглежда като увиснала на врата й гуша.
Лицата им са ъгловати и мрачни. А телата - леко прегърбени, сякаш готови да нападнат.
Партридж вдига шала нагоре, за да прикрие небелязаното си лице.
- Късно е за това - казва му Брадуел. - Най-добре си вдигни ръцете и се усмихни.
Все още на колене, двамата вдигат ръце над главите си.
- Предаваме се - казва Брадуел. - Дойдохме да се срещнем с Вашата добра майка. Нуждаем се от помощта й.
Едната със сраснало се на крака й дете пристъпва напред и тиква в лицето на Партридж един закрепен на дълга тояга нож. Друга жена, въоръжена с чифт дълги и остри градинарски ножици, се приближава към Брадуел и го изритва с невъобразима сила в гърдите. Тя поднася инструмента към лицето му и започва да щрака с ножицата, чиито остриета се разтварят и събират -проблясващи и смъртоносни. Ножицата се е сляла с едната й ръка, затова борави с инструмента с помощта на другата. Тогава тя стъпва с босия си крак на гърдите на Брадуел, разтваря широко ножицата и я насочва към гърлото му.