Партридж усеща как ръката му се плъзва назад. Той изважда месарската кука и се завърта, олюлявайки се над главата на едно стъписано дете. Майката на малкото момиченце е свързана с него посредством ръката, сраснала се на гърба му. Жената светкавично забива коляно в корема му, стоварва юмрук в брадата му, и доближва един кухненски нож до сърцето му.
Момиченцето се разсмива.
Партридж си дава сметка, че тези жени, споделящи едно общо тяло с децата си, са съобразителни и жестоки. Те са войници. Със силата от кодирането би могъл да се справи с половин дузина от тях, но в този момент забелязва, че те са повече от сто. Сенките им се раздвижват. Към тях бързо се приближават други жени, които ги претърсват и прибират ножовете, месарската кука и новопридобитите стрели.
Жената с кухненския нож сграбчва Партридж за ръката с такава сила, сякаш в плътта му се забиват остри като бръснач зъби. Принуждава го да се изправи на крака. Той свежда очи към побелялата си ръка, оцапана с кръв, след което поглежда към дланта й, на която проблясват парченца огледало. Тя изважда от колана си стара калъфка за възглавница. Зад него друга жена извива ръцете му и ги завързва толкова стегнато на гърба му, че лактите му почти се докосват. Поглежда към Брадуел, когото също са изправили на крака и в момента завързват.
Последното нещо, което Партридж вижда, преди да нахлузят калъфката на главата му, е един златен кръст и тънка верижка, вдълбани на нечии обгорели гърди.
След това всичко потъва в мрак под тъмното покривало, заглушаващо дори собствения му влажен дъх.
Замисля се за океана. Един път на плажа майка му не беше ли го увила с одеялото? Не беше ли доловил с ушите си плющящия на вятъра плат, заглушаващ вечното бучене на океана? Какъв ли е океанът сега? Виждал беше негови снимки, черно-бели. Той е бурен и неукротим. Но черно-бялата снимка не е в състояние да улови същността на океана. Нито пък статичното изображение. Партридж затваря очи и си представя, че е увит в одеялото, океанът бучи наблизо и майка му е до него. Надява се, че няма да умре.
Едно дете проплаква с пронизителния писък на чайка.
Преша
Араби
ДОЛНАТА ЧАСТ ОТ ЛИЦЕТО НА ИНГЪРШИП е заета от метална челюст и подвижна изкуствена става, заемаща мястото на истинската. Поставена е от човек, който си разбира от занаята, от професионалист. А не от някой шивач на плът като дядо й. Не. Операцията е била извършена от човек с истински умения и инструменти. Изкуствената става позволява на Ингършип да говори, дъвчи и преглъща. Въпреки това изговаря думите малко сковано и затруднено. Металът, подпъхнат под кожата на брадичката, продължава толкова нагоре, че е невъзможно да се установи къде свършва металът и къде започва кожата, покриваща черепа, защото Ингършип носи на главата си войнишка шапка. Останалата част от главата му е гладко избръсната, с розов тен. Видът на главата му изпълва Преша с ужас, защото й напомня за изстрела, при който главата на сакатото момче се отметна назад и издрънча на земята. Тя не е убиец, но позволи момчето да бъде застреляно. Вярно е, че то и бездруго щеше да умре. Нали само' беше помолило Ел Капитан да го застреля. Но от това не й става по-леко. Чувства се отговорна.
Преша седи срещу Ингършип на задната седалка на един фантастично лъскав черен седан. Слънцето е точно над главите им. Според заповедите Ел Капитан трябваше да придружи Преша Белз до намиращата се на три мили път от щабквартирата срутена водна кула с разцепен и почернял куполовиден връх, където вече ги очакваше неестествено лъскавият и непокътнат автомобил. Тогава задният прозорец се спусна надолу с леко бръмчене, разкривайки лицето на Ингършип.
- Влизайте вътре - каза им той.
Преша последва Ек Капитан, който заобиколи от другата страна. Той отвори вратата. Преша се вмъкна първа, а Ел Капитан влезе подире й и затръшна вратата. Наложи се да седне прегърбен напред заради пушката, преметната на рамото му, и Хелмут на гърба му. Брат му заемаше доста място и с него колата изглеждаше претъпкана. Ингършип го изгледа студено, сякаш всеки миг щеше да нареди на Ел Капитан да го разкара от колата. Представяше си как Ингършип казва: „Нещо против да оставим товара ти в багажника?“.