Но вместо това Ингършип отсече:
- Излез.
- Кой? Аз ли? - попита Ел Капитан.
- Аз ли? - обади се Хелмут.
- Ти ще чакаш тук - кимна Ингършип. - Шофьорът ще я докара обратно.
Преша не искаше Ел Капитан да си тръгва. Тя не искаше да остава сама с Ингършип. Имаше нещо в механизираната му реч и неестественото спокойствие, което я караше да потръпва. Ел Капитан отвори вратата, излезе навън и я затръшна, след което почука на прозореца.
- Натисни бутона - каза й Ингършип.
Преша натисна бутона върху дръжката на вратата и с върха на пръста си усети елетрическата вибрация. Прозорецът се спусна надолу.
- Колко време ще се забавите? - попита Ел Капитан. Преша забеляза, че показалецът му се плъзва към спусъка.
- Изчакай я да се върне - нареди Ингършип и каза на шофьора да тръгва.
Колата потегли рязко, бълвайки облаци прахоляк, и те политнаха напред.
В съзнателния си живот Преша никога не се беше возила на автомобил, като изключим камиона на ОСР, където я натовариха с вързани ръце и залепена с тиксо уста. Дали изобщо помнеше усещането, заровено дълбоко в паметта й? Боеше се да не се плъзне от седалката. През прозореца нахлуваше вятър, а заедно с него и пепел.
- Затвори прозореца! - изрече високо Ингършип.
Преша натисна другия край на бутона и стъклото се издигна нагоре.
Навън започва да ръми, но седанът е толкова излъскан, че дъждът се събира на капчици по ламарината, които веднага се плъзват надолу. Преша иска да разбере откъде се е взела тази кола. Тя е толкова лъскава и без нито една драскотина. Дали не е била държана в някой свръхукрепен гараж?
Шофьорът ги държи под око в огледалото за обратно виждане. Той има месесто туловище и дебели ръце, които стискат волана. Кожата му е смугла, с изключение на обгорените участъци, които са яркорозови на цвят. Носят се по безлюдните останки на една разнебитена магистрала. По-голямата част от пътя е разчистена от останките, но въпреки това се придвижват бавно. Пейзажът наоколо е безлюден. Разтопените земи с изгорелите затвори, рехабилитационни центрове и санаториуми, отдавна са останали зад гърба им. Пътят е преминал в редица обрасли с буренак коловози. Ориентирайки се по слънцето, Преша разбира, че се движдат на североизток. От време на време се мяркат оголените стълбове на билбордове, разтопените останки на крайпътни ресторантчета, бензиностанции и мотели, изкормените търбуси на огромни тежкотоварни автомобили и изгорели камиони, лежащи край пътя като почернелите ребра на издъхнали китове. Тук-там се виждат довлечени от руините останки, подредени така, че да изпишат някакво послание: „АДЪТ Е ТАМ, КЪДЕТО Е СЪРЦЕТО“. Или доста по-недвусмисленото: „ПРОКЪЛНАТИ“.
След това пейзажът става запустял. Мъртвите полета. Видът им напомня на Преша, че е късметлийка. Тук не е останало нищо друго освен опожарената земя, която се простира, докъдето поглед стига. Път няма. Малкото недорасли изсъхнали храсти са единствената растителност тук.
Но Мъртвите полета не са напълно мъртви. От време на време повърхността на земята се накъдря от неочаквано движение - скитащи се Пясъчни създания, същества, станали част от самата земя.
Атмосферата на Мъртвите полета изопва нервите им. Бръмченето на колата заглъхва, сякаш налягането на въздуха пада. От земята се надига Пясъчно създание - огромно същество подобно на мечка, но с тяло от пръст и пепел. Шофьорът успява да го избегне, свивайки встрани.
Ингършип изправя сковано гръб. До този момент дава достатъчно ясно да се разбере, че няма намерение да навлиза в сериозни разговори, поне не засега.
- Не си излизала извън града, нали? - въпросът стъписва Преша, която не е свикнала да води разговор на общи теми.
- Не.
- Най-добре беше Ел Капитан да не идва с нас. Още не е готов за това. Недей да му казваш какво си видяла тук. В противен случай ще има да се цупи - казва Ингършип. - Ще ти хареса, Белз. Мисля, че ще оцениш по достойнство резултатите, които сме постигнали. Обичаш ли стриди?
- Стриди ли? - учудва се Преша. - От морето?
- Надявам се, че обичаш. Защото са в менюто за вечеря.
- Как ги уловихте? - интересува се Преша.
- Имам връзки - отвръща Ингършип. - Стриди с половин черупка. Става дума за придобит вкус.
„Придобит вкус?“ Преша няма никаква представа какво означава този термин, но й харесва как звучи. Нима вкусът е нещо, което се придобива? Би била щастлива да можеше да се храни достатъчно редовно, за да придобие какъвто и да е вкус. Би била щастлива да можеше да придобие първо един, а после и втори, и трети вкус, докато не събере цяла колекция от вкусове. Но това няма да стане. Напомня си, че не бива да се доверява на тези хора. Може би там, където отиват сега, ще се опитат да изтръгнат със сила информация от нея.