Повече от час пътуват в пълно мълчание. Пред колата изникват Пясъчни създания, които се плъзгат като змии. Шофьорът минава направо през тях, а под гумите на колата се чува хрущене. Преша няма представа още колко ще карат така. Цяла нощ? Няколко дни? На колко голяма територия се простират Мъртвите полета? Имат ли край изобщо? Ако тръгнеш в произволна посока, накрая незименно се озоваваш там. Нито един от хората, отишли там, не се е завърнал. Или поне тя не познава такъв човек. Чувала е, че Пясъчните създания там са много по-страшни от тези, които се срещат в Руините. Те са много по-бързи и по-гладни. Преживяват с оскъдна храна, а там няма камъни, които да ги правят тромави. Ако Ингършип реши да изтръгне със сила информация от нея, после дали няма да я остави да умре в Мъртвите полета?
Най-сетне далече пред тях изниква нещо високо - може би хълм? Когато се приближават, Преша установява, че там има зеленина, някакъв вид растителност. Щом стигат до хълма, колата завива надясно, поемайки по виещ се в дъга път. Земята все още пази вдълбан в нея спомена за някогашно шосе. Щом преодоляват извивка на пътя, пред тях се открива изглед към долина - обработваеми площи в сърцето на Мъртвите полета. Долу в ниското се виждат тучни ливади, не точно брулени от вятъра житни поля, а нещо по-тъмно, по-тежко, изпъстрено, както изглежда, с дребни жълти цветчета, редици голи стебла, завързани за колове, и някакъв друг вид овошки, натежали от непознати за нея лилавеещи плодове. Сред лехите се забелязват наемни работници в зелени униформи. Някои от тях бутат пред себе си малки пластмасови контейнери, с които пръскат растенията. Останалите, изглежда, събират проби. Те сноват насам-натам с накуцваща ленива походка и изложена на задименото слънце обезобразена кожа.
Сред пасищата долу се виждат някакви тромави едри животни, които приличат на крави, само че с по-дълга козина, източени муцуни и без рога. Олюляват се бавно на своите копита недалеч от редицата парници. Пътят се извива наблизо, извеждайки до жълта къща със спуснат до земята двускатен покрив. Тя е малко встрани от шосето, до една плевня, боядисана в яркочервен цвят, като че нищо лошо не се е случило. Изглежда толкова неестествено, че Преша не може да повярва на очите си.
Тези неща са й познати от изрезките от вестници на Брадуел, както и от полузабравени спомени.
Като малък дядо й познавал доста фермери.
- Селското стопанство е нещо относително ново от гледна точка на цялата история на хомо сапиенс - каза й той веднъж. - Ако успеем да го възстановим, като произвеждаме повече храна, отколкото имаме нужда, ще успеем да възстановим и предишния си начин на живот.
Само че земята е опустошена и враждебна, семената са мутирали, а слънцето е обвито в облаци от прах и сажди. Хората предпочитат да гледат на прозорците си малки градинки в сандъчета, използвайки семена от зеленчуците, които са консумирали и не са ги убили. По този начин могат да ги държат под око, а нощем да ги прибират вътре, за да не бъдат откраднати. Освен това предпочитат да допълват хранителните си запаси с хибридите, които успяват да уловят. Изхранването на едно животно и опазването на живота му е непосилен товар за повечето хора, чиято единствена цел е да опазят собствения си живот. Всяко поколение животни проявява различни генетични отклонения. Възможно е също да се разболееш от дадено животно, но не и от неговото братче, което е от същото котило. Най-добре е първо да видиш хибрида жив, да се убедиш с очите си, че е здрав, преди да го изядеш.
- Толкова много храна - смайва се Преша. - Но нали няма достатъчно слънце?
- Причината е промяна на генетичния код. От колко слънце се нуждае всъщност едно растение? И можем ли да променим тази потребност? Парниците използват механични отразяващи повърхности за привличане, съхраняване и насочване на светлината към листата на растенията.
- Ами прясна вода?
- Осигуряваме я на същия принцип.
- Какви са тези култури?
- Хибридни.
- Имате ли представа колко хора можете да нахраните с всичката тази храна? - Преша изрича това в израз на страхопочитание, но Ингършип го приема като най-обикновен въпрос.
- Ако всичко това ставаше за ядене, бихме могли да задоволим нуждите на една осма от населението.
- Не става ли за ядене?
- Постигнахме известни успехи. Но по-скоро незначителни. Това са мутации, които възникнаха случайно. А не защото сме ги търсили преднамерено.