- Знаеш ли, Преша, преди жена ми членуваше в организацията на „Женствените Феминистки“.
- О - възкликва Преша, въпреки че не знае нищо за „Женствените феминистки“.
- Всъщност тя беше в управителния комитет. Майка й е една от учредителките.
- Много хубаво - отвръща тихо Преша.
- Сигурен съм, че Преша осъзнава тежестта на положението - казва Ингършип. - Защото ще трябва да намери баланса между офицерската служба и женствеността.
- Ние вярваме в истинското образование за жените - казва жената на Ингършип. - Вярваме в успеха и правата на жените, но нима това трябва да противоречи на простичките женски добродетели - красота и грация, отдаденост на дома и на семейството? Нима трябва да носим бизнес куфарче и да се правим на мъже?
Преша поглежда към Ингършип, защото не е сигурна какво се очаква да каже. Дали жена му не рецитира думите от някоя реклама? Вече не съществува истинско образование за когото и да било. Нито пък неща като дом и семейство. И какво е това бизнес куфарче?
- Скъпа, скъпа - обажда се Ингършип. - Да оставим политиката настрана.
Жена му поглежда прилепналата найлонова материя на пръстите си, подръпва я лекичко тук-там и казва:
- Добре, добре. Съжалявам. - После се усмихва, поклаща глава и бързо се отдалечава към едно помещение, което навярно е кухнята.
- Почакай - спира я Ингършип. - Все пак Преша е момиче. Може би иска да види как изглежда една истинска кухня в реновирано великолепие. Преша?
Преша се поколебава. Истината е, че не иска да се отдалечава от Ингършип. В момента разчита на него за жокери, подсказващи правилата на доброто поведение, но въпреки това се налага да приеме поканата. Иначе би било грубо от нейна страна. Момичета и кухни. В нея се надига отвращение, но въпреки това казва:
- Да, разбира се! С удоволствие!
Жената на Ингършип изглежда силно притеснена. Лицето й, разбира се, скрито под найлоновата материя, е трудно за разгадаване, но тя подръпва нервно изкуствената материя на пръстите на едната си ръка.
- Да, да - отвръща тя. - Би било чудесно.
Преша се изправя, оставя салфетката на стола и го прибира под масата. След това тръгва след жената на Ингършип, минавайки през люлеещата се врата, водеща към кухнята. Кухнята е просторна. Над една дълга и тясна маса в средата на помещението от тавана виси огромна лампа. Плотовете са чисти, разтребени и наскоро избърсани.
- Умивалникът. Съдомиялната - започва да изрежда жената на Ингършип, посочвайки към една голяма и лъскава черна кутия под кухненския плот. -Хладилникът - показва й друга голяма кутия с две врати, голямата отдолу, а малката отгоре.
Преша пристъпва към всяко едно от изброените неща и казва:
- Много хубаво.
Жената на Ингършип се приближава към умивалника. Щом Преша застава до нея, тя повдига нагоре една метална дръжка, завършваща с топчица, и от там потича вода. Тогава жената прошепва:
- Няма да допусна да пострадаш. Не се безпокой. Имам план. Ще направя всичко, което зависи от мен.
- Да пострадам ли?
- Той не ти ли каза защо си тук?
Преша поклаща глава.
- Ето вземи - казва жената и й подава бяла картичка с минаваща през средата червена линия, яркочервена като прясна кръв. - Мога да ти помогна, но после ти трябва да ме спасиш.
- Не разбирам - прошепва Преша и поглежда към картичката.
- Задръж я - жената на Ингършип я мушва в ръката й. - И я пази.
Преша взима картичката и пъха дълбоко в джоба на панталоните си.
Тогава жената на Ингършип спира крана на чешмата и казва:
- Ето как работи! Чешмата и целият водопровод.
Преша я поглежда объркано.
- Няма защо! - казва жената на Ингършип.
- Благодаря - изрича със закъснение Преша, но думата прозвучава повече като въпрос.
Тогава жената я отвежда обратно в трапезарията. Преша сяда на мястото си.
- Имате прекрасна кухня - казва тя, все още объркана.
- Нали? - отвръща Ингършип.
А жена му се покланя леко и се оттегля обратно в кухнята. От там долита дрънчане на тенджери.
- Трябва да я извиниш - казва през смях Ингършип. - Не винаги говори за политика, като сега.
Някакъв шум при входната врата привлича вниманието на Преша. В стаята влиза млада жена, чиято кожа е покрита със същата найлонова материя, каквато носи и съпругата на Ингършип, само че не толкова чиста и спретната. Младата жена носи тъмносива рокля и най-обикновени обувки. В ръцете си държи кофа и гъба, с която започва кротко да бърше стените и най-вече онази част от тях, която Ингършип намери за гадна.
Ингършип взима половин яйце и го пъха в устата си. Преша прави същото. Задържа го за миг в устата си, прокарвайки език по гладката повърхност на яйцето, след което го сдъвква. Мекият жълтък е посолен. А вкусът -превъзходен.