- Сигурно се питаш - подхваща Ингършип, - и то напълно основателно -как. Как е възможно това? Къщата, плевнята, храната - той завърта ръка във въздуха, посочвайки всичко наоколо. Пръстите му изглеждат учудващо изящни.
Преша изяжда набързо останалите яйца. Тя се усмихва със стиснати устни и пълни бузи.
- Е, Преша Белз, ще ти издам една малка тайна. Ето каква е истината: двамата със съпругата ми сме свръзката между нашия град и Купола. Знаеш ли какво е това? Свръзка? - но без да докача отговора й, продължава: - Ние сме посредници. Помирители. Знаеш, че преди Детонациите светът беше обречен. „Праведната червена вълна“ направи всичко възможно и освен това изпитва дълбока благодарност към „Завръщането на добрите обноски“. Но нещо трябваше да се пожертва. Другите удариха първи. Дори Юда е бил част от божествения план. Нали разбираш какво имам предвид? Някои хора приеха с отворени обятия идеята за добрите обноски, но други не успяха. В известен смисъл, трябва да вярваме в това, Детонациите бяха в името на общото благо. Но едни бяха подготвени, а други просто не заслужаваха да получат достъп. Куполът е символ на доброто. Той бди над нас с чувство на милосърдие и сега иска нещо от мен и от теб. А ние трябва да се подчиним -той поглежда строго към Преша. - Знам какво си мислиш. Според великия Божи замисъл, изглежда, аз съм човек, който не заслужава достъп до Купола. Преди бях грешник. Ти също си била грешница. Но това не означава, че ще продължаваме да грешим.
Преша се колебае върху кое от всички тези неща да съсредоточи вниманието си най-напред. Значи, Ингършип е посредник, който вярва, че Детонациите са наказание за извършени грехове. Куполът иска оцелелите да вярват именно в това, че случилото се е напълно заслужено. Тя ненавижда Ингършип най-вече заради властта, която притежава. Той търгува с опасни идеи, служи си безразборно с понятия като „Бог“ и „грях“ в полза на силните на деня, защото и самият той иска да бъде силен. Брадуел сигурно щеше да го сграбчи за гърлото, да разкриви металната му физиономия, като забие главата му в стената, и накрая да му изнесе една лекция по история. Но Преша няма неговото право на избор. Тя седи на масата, втренчила поглед в амбалажния плик. Затова ли й наговори Ингършип всички тези неща? За да й даде плика? Мечтае това да приключи възможно най-скоро. Да не би Куполът да иска нещо от нея? Ами какво ще стане, ако откаже? Тя преглъща и последната хапка яйце. После кима, сякаш се съгласява с казаното от Ингършип, но всъщност си мисли за яйцата. Вкусила е всяко едно от тях, „придобила“ ги е в стомаха си.
Ингършип взима една стрида, накланя я като миниатюрна чаша за чай и я поглъща наведнъж. После поглежда към Преша, сякаш я подканя, или може би това е тест.
- Истински деликатес - казва той.
Преша взима една стрида от чинията си. Усеща грубия ръб на черупката с пръстите си, а после и с долната си устна. Накланя я и стридата се плъзва направо в гърлото й, а после надолу. Изчезва толкова бързо, че Преша изобщо не успява да усети вкуса й. В устата й остава вкус на солена вода.
- Не беше ли вкусно? - пита Ингършип.
Преша се усмихва и кима.
Ингършип удря ликуващо по масата.
- Да, да - възкликва той. - За миг усещаш вкуса на стария свят в устата си -най-прекрасното удоволствие, което ни е останало - после той пъха ръка под сакото си и изважда от вътрешния джоб една снимка. Поставя я на масата и я плъзва към Преша. - Знаеш ли къде се намираме?
Това е снимка на Ингършип и на съпругата му. Двамата стоят в ъгъла на една бяла стая. До тях има още един мъж на възраст приблизително колкото Ингършип, облечен от главата до петите със защитна екипировка. Личи си, че мъжът се усмихва зад малкото прозорче пред лицето му. Ингършип е стиснал ръката на мъжа, плътно облечена с ръкавица. Вижда се, че държи почетна значка. Изпитата му физиономия, покрита до половината с лъскав метал, и лицето на жена му, скрито зад найлоновата материя, са разкривени в гротескни усмивки. И двамата са облечени в бяло. Нима Ингършип и жена му са били в Купола? Това ли представлява животът там? Защитни костюми и лица, скрити зад малки прозорчета? Преша усеща, че стомахът й се обръща. Заради снимката ли? Или просто се е натъпкала прекалено бързо?
Тя плъзва снимката обратно към Ингършип. Струйка пот се стича по гърба й. Преша отпива глътка лимонада. Това е най-невероятното нещо, което някога е опитвала - тръпчиво и сладко едновременно. Млясва с език. Прекрасен вкус.
- В Купола имаше церемония за награждаване - обяснява Ингършип, след което взима снимката и я поглежда. - Всъщност това е нещо като преддверие. Преминахме през цяла серия плътно запечатани врати.