— Ще ми дадеш ли възможност поне да се свържа с Републиката? — настоя Макфарли. — Може би ще сме в състояние да ти направим такова предложение, което ще ти допадне.
— Струва ми се, че само ще си изгубиш времето. Вече съм се договорил с канфоритите.
— Нека да опитам — продължи да упорства Макфарли. — Какво толкова лошо ще стане?
Джаланопи си даде вид, че претегля в ума си предложението, после изразително сви рамене, при което цялото му тяло се сгърчи.
— Какво пък, опитай — изрече най-сетне той. — Но те предупреждавам, че това си е чисто губене на време. Предложението на канфоритите ни удовлетворява напълно.
Двамата се обърнаха и закрачиха обратно към Мастабони. Там Макфарли се раздели с Джаланопи и влезе в малката църква, където съхраняваше не само богослужебните си книги и църковната утвар, но и радиостанцията за подпространствена връзка. Джаланопи спря пред жилището на Паратока само колкото да му нареди да държи канфоритите вън от селото до второ нареждане, защото не изпитваше никакво желание ядосаният Макфарли да ги обвини в отправянето на предложения, за които те нямаха никаква представа. После тулабетът се запъти към един поток наблизо, влезе във водата и седна, отдавайки се на удоволствието да лови с ръце стрелкащите се червено-златисти риби.
Той не ги изхвърляше на брега, защото тулабетите не ядяха риба — това беше просто упражнение, което изостряше мисълта и ускоряваше рефлексите му. Никой от племето не можеше да хване толкова риба. Тези животинки имаха остри зъби — една го беше лишила от средния му пръст, преди да почне последният дъждовен сезон и новият пръст тъкмо беше тръгнал да расте. На този феномен тулабетите гледаха като на даденост, но той беше еднакво поразителен и за Макфарли, и за канфоритиите, защото те не бяха в състояние да възстановят която и да било част от организма си.
Макфарли се появи след около час и приклекна на брега на потока.
— Търсих те навсякъде — каза той.
— Не съм мърдал оттук. Ядеш ли риба, човеко Андрю?
— От време на време.
Ръцете на Джаланопи се стрелнаха под повърхността на бягащата вода и миг по-късно той измъкна голяма червено-златиста риба и я хвърли на брега близо до човека. Рибата подскочи четири-пет пъти и затихна под яркото слънце с широко отворена кръгла уста.
— Това е подарък от мене за добър път. Пази се от зъбите є, докато не се увериш, че е мъртва.
— Говорих с моите хора — каза Макфарли.
— И колко полка от така наречените съветници ще искат да приемем?
— Нито един.
— Много мъдро, човеко Андрю. Така никога няма да се научим да използваме вашите оръжия.
— Бъди така добър да ме изслушаш — продължи Макфарли. — Ще ви дадем осем хиляди бройки от ръчното оръжие. Ще докараме толкова съветници, колкото вие пожелаете. Освен това ще ви предоставим документ, подписан от командира на флота в този сектор и шестима свидетели от различни раси, че никога — нито сега, нито за в бъдеще, ще се опитаме да търсим заплащане под каквато и да било форма за оръжието или за оказаните ви услуги. Искаме единствено да бъдем ваши съюзници и да ви попречим да попаднете заради своята наивност под влиянието на канфоритите.
— Хубаво предложение, човеко Андрю. И не искате абсолютно нищо в замяна?
— Само едно.
— Така ли? И какво е то? — попита Джаланопи, който с мъка се сдържаше да не разтегне устни в своето подобие на усмивка.
— Трябва да наредите на канфоритите да си заминат.
— За да дойдете вие на тяхно място?
Макфарли поклати глава.
— Няма да дойдем, докато не ни поканите.
— А ако никога не ви поканим?
— Тогава мъжете, разтоварващи оръжието, бъдещите съветници, аз и няколкото ловци и изследователи, дошли по-рано на планетата, ще бъдем единствените хора, които ще ви се изпречат пред погледа.
— И предполагам, няма да имаш нищо против да останеш като заложник на нашето споразумение, човеко Андрю? — попита Джаланопи.
— Струва ми се, че не те разбирам.
— Ти ще останеш при тулабетите, докато войната свърши. Ако споразумението бъде нарушено, ще платиш с живота си.
Макфарли преглътна мъчително, после кимна.
— Моите хора не лъжат, Джаланопи. Съгласен съм да остана заложник в името на вашето споразумението.
— Тогава им съобщи, че приемам предложението. След колко време може да пристигне оръжието?
— Най-рано утре около обяд.
— Кажи им да приземят кораба близо до селото.
— А за съветниците какво е решението ти?
— Ще приемем пет хиляди души — реши Джаланопи. — Те ще бъдат под мое пряко командване и ще трябва да си заминат веднага щом войната свърши. Съгласна ли е с това твоята Република?