— Правилно ли съм разбрал, че ние ще бъдем наблюдатели на двубоя между вас и Джаланопи? — попита Монтгомъри недоверчиво.
— Точно така.
— И че този двубой ще реши изхода на въстанието?
— Така ме увериха.
— Тогава защо, за Бога, не пратите Карудърс или някой друг специалист по бойни изкуства? — настоя Монтгомъри.
— Според тулабетската традиция този спор може да се реши само в личен двубой между двамата водачи.
— Значи сте се срещали с Джаланопи?
— Много пъти — отвърна Фуентес. — И дума не може да става за подмяна.
— Жалко.
— Така е — съгласи се Фуентес мрачно. — Хайде да приключваме с този весел разговор и да тръгваме — по един или друг начин да сложим край на тази война.
Той обърна животното си на север и препусна в бърз тръс.
Фуентес навлезе с малкия си отряд в гората. Той знаеше, че тулабетите наблюдават всяка негова стъпка, макар че Монтгомъри и Уилиамс не мо-
жеха да забележат издайническите признаци. Бандакона яздеше последен. Бяха преполовили пътя до лагера на Джаланопи, когато Фуентес разкопча бавно колана си, вдигна кобура и оръжието над главата си, за да могат невидимите наблюдатели да го видят, и ги пусна на земята, след което заповяда на двамата си офицери да направят същото.
— Нека най-напред да изстрелям заряда — каза Уилиамс, посягайки към лазерния си пистолет. — Тогава никой няма да може да го използва.
— Недейте — предупреди я Фуентес рязко. — Ако го чуят да бръмчи, ще ви направят на решето.
— Но наблизо няма нито един тулабет — възрази тя.
— Не бъдете толкова сигурна!
— Колко са?
— Повече от петдесет.
— Добре де, проклета да съм! — промърмори тя и последва примера на Фуентес. Монтгомъри се поколеба за миг, после и той пусна ултразвуковия си пистолет на земята.
— Добре — каза Фуентес. — Вие изобщо не би трябвало да сте тук, но това ще ги убеди, че сте дошли само като наблюдатели.
Бандакона, който се отнасяше с пренебрежение към човешките оръжия, заби копието в едно дърво и пусна ножа си на земята.
Четиримата яздиха в пълно мълчание повече от два часа, докато най-сетне стигнаха до голяма просека с пет тулабетски колиби, които явно бяха строени много набързо и вече изглеждаха доста порутени. В лагера имаше шейсетина тулабети. Фуентес, слизайки от седлото, вдигна ръка, за да покаже, че не е въоръжен, а с другата държеше юздите на своето животно.
— Слезте от седлата — нареди той на офицерите си.
Монтгомъри и Уилиам се подчиниха и застанаха до животните си.
Един тулабет с отличителни знаци на офицер се приближи към тях.
— Дошъл съм да говоря с Джаланопи — каза Фуентес на тулабетски.
— Аз говоря от името на Джаланопи.
— А биеш ли се вместо него? — попита Фуентес.
— Бия се в неговата армия — отговори офицерът, който явно не схвана смисъла на въпроса.
— Уморих се да се бия с армията му. — Фуентес повиши глас така, че да могат всички да го чуят. — Дошъл съм, за да предизвикам Джаланопи на двубой. Ако предпочете да не се среща с мене, той е страхливец и аз ще обявя пред цялото му племе, че съм победител.
— Ще му предам посланието ти — каза офицерът.
— Направи го. — Фуентес подаде юздите на Бандакона и зачака с ръце на кръста да се появи Джаланопи.
След известно време се показа голям отряд начело с краля, увенчан с официалната си корона. Той се приближаваше с характерното си накуцване и спря на два-три метра от Фуентес.
— Ето че се срещнахме отново — изрече той.
— Срещнахме се — съгласи се Фуентес.
— Ти беше ловец на животни, човеко Фуентес. Как стигна дотам да преследваш моето племе?
— Това стана, когато ти започна да измъчваш и убиваш моите хора — отговори Фуентес.
— Твоите хора нямат право да се намират на Каримон.
— Точно този въпрос съм дошъл да решим — каза Фуентес. — Ако спечелиш ти, хората ще напуснат твоята планета. При положение, че спечеля аз, ще останем. Но и в двата случая това ще бъде край на войната.
— Ти си глупак, човеко Фуентес — заяви Джаланопи. — Аз със собствените си ръце съм победил един нощен убиец и четирима тулабети — всичките по-силни от тебе, които се домогваха до трона ми.
— Вярвам ти.
— Ти убиваш животните от голямо разстояние. Никога не си изпробвал силата си срещу тях.
— Вярно е — призна Фуентес.
— Тогава защо ме предизвикваш?
— Обещах на Вайълит Гарднър, че войната ще свърши, преди тя да умре, а това ще стане в близките няколко дни.
— Войната ще свърши — съгласи се Джаланопи. — И твоята раса ще напусне Каримон завинаги.
— Името на тази планета е Рокгардън — Фуентес свали шапката си и я хвърли на Бандакона — и никой няма да я напуска. Избери оръжието.