та си откъде да започнат работа.
Отначало сякаш копаеха напосоки и Уилкок, който се беше превърнал в заинтересован зрител, откакто научи, че правителството ще го обезщети за загубите, вече си мислеше, че Елъри е на грешен път и че става дума за най-обикновено парче земя, осеяно с камъни.
Но след около месец стана ясно, че експедицията изравя от земята някаква древна конструкция, изградена изцяло от камък. Централната зона беше заобиколена от високи десет-дванадесет метра стени. Елъри я наричаше Крепостта. Там имаше множество широки вътрешни дворове, заплетени коридори, водоеми и зърнохранилища. Но когато разкопките напреднаха, археолозите откриха каменна ограда, простираща се през цялата долина. Онзи, който беше строил това забравено съоръжение, не го беше направил за един ден.
Палатките, приютили временно тридесетчленния екип на Елъри, скоро се превърнаха в по-стабилни постройки, които за пет месеца се удвоиха и утроиха. Самите рако започнаха да прииждат в долината да наблюдават разкопките, а мнозина се хващаха на работа като слуги или копачи и не след дълго на около миля от човешките жилища изникна селище от колиби и землянки.
Всяка вечер, след като се нахранеха, Елъри събираше екипа си на съвет — хората му разказваха какво са открили през деня и обсъждаха значението му, а Уилкок слушаше очарован, опитвайки се да проумее, доколкото може, чутото.
Когато след приключването на предварителните разкопки се установи, че съоръжението е построено от милиони камъни, пренесени от скалистите възвишения на петдесетина мили от долината, в центъра на всяка дискусия неизменно заставаха строителите на Крепостта. Горе-долу половината от екипа смяташе, че тя действително е построена — може би преди цяло хилядолетие — от рако или някое родствено племе, но Елъри и някои от останалите поддържаха мнението, че съоръжението е прекалено сложно, за да е дело на рако или на друго змийско племе, които досега не бяха показали с нищо, че някога са имали могъща цивилизация, паднала до нивото на варварството. Напротив, те явно и преди са били също толкова примитивна раса, която общуването с човека дори е издигнало на по-високо ниво.
Въпросът, на който привържениците на Елъри не можеха да дадат отговор, се свеждаше до едно: какво е станало със строителите на Крепостта? Ако това бяха рако, значи, те все още обитаваха същия район… Но ако бяха хора или някоя друга космическа раса, защо не бяха оставили никаква следа? Бяха намерени няколко скелета на змии, но от това не можеше да се заключи, че те са били единствените обитатели. Елъри стигна до извода, че по-вероятно змиите са били работници или слуги, а защо не и роби? Ако пък някаква епидемия или война беше покосила строителите, къде са техните останки? А ако са си заминали, тогава къде са отишли?
— У дома си — предположи Елъри, когато Уилкок, който още се мъчеше да схване терминологията, една сутрин на закуска му зададе отново този въпрос. Двамата седяха на верандата на къщата, която Уилкок си беше построил, докато траеха разкопките.
— Защо тогава Комитетът по картография не разполага с карта на Каримон и дори не є е дал име, преди Вайълит Гарднър да я открие? — настояваше Уилкок. — Ние, хората, не сме се връщали към варварството, поне не и откакто летим в Космоса. Би трябвало да има някакви свидетелства.
— Ние никога не сме колонизирали Рокгардън, преди да се появи Вайълит Гарднър — отговори Елъри. — Аз се отказах от тази хипотеза още преди седмици. Просто хора не биха издигнали такова съоръжение, дори и да са захвърлени случайно тук без оръжие и да нямат никакво средство да се защитят от враждебно настроените змии. — Той поклати глава. — Не, трябва да е била друга раса.
— Тогава къде са те сега?
— Или са мъртви и в такъв случай един ден все ще попаднем на останките им — ако не тук, то някъде, където са отишли. Или са се върнали у дома, където и да е този дом.
— И все пак не разбирам защо рако да не са построили това нещо? Така би могло да се отговори на въпроса, какво е станало със строителите.
— Едва ли — каза Елъри. — Ако са го построили те, тогава защо им е трябвало да го напускат? Крепостта е практически непристъпна, има водоизточник и обработваема земя. Само някаква катастрофа би могла да накара обитателите є да я изоставят. — Той замълча за миг. — Вие видели ли сте досега някакви признаци на катастрофа?
— Не — отговори Уилкок. — Но може би някаква болест…
— Ако ви връхлети епидемия, вие бихте ли напуснал града, за да обработвате земята и да живеете в землянка?
— Бих се опитал да избягам от болестта.