Блейк, без да забравя за миг насочените към него десетки камери, седна сам от едната страна на огромната маса и започна встъпителната си реч:
— Твърде много бяха убийствата, твърде много беше насилието, твърде много бяха недоразуменията между различните раси на Рокгардън. Дойдох тук, движен от най-добри помисли, като представител на човешката раса, населяваща Рокгардън, за да потърся компромис с бившите си врагове и да постигна споразумение, което да удовлетворява и двете страни. Признавам, че имаше несправедливости в миналото, от които страдаха представителите и на двете раси, но аз не съм дошъл тук да отправям обвинения. Аз съм тук, за да помогна за изграждането на едно бъдеще, в което моята и вашата раса ще живеят в съгласие, в което нито една от страните няма да страда в името на печалбата и придобивките на другата. Уверявам ви, че доколкото зависи от мен, можем да постигнем съгласие по всяка една точка от преговорите.
— Щяхте да спасите не един живот, ако бяхте изрекли тези думи преди пет, та дори и преди две години — изсъска Мозес Селабали.
— Можем да се споразумеем по всеки въпрос — повтори Блейк. — Но не смятам, че необузданият тероризъм би трябвало да бъде предмет на преговори.
Селабали понечи да отговори, но тогава се намеси Хърбърт Уилис, директорът на Отдела за конституционно право:
— Моля за извинение, но преди да се впуснем във взаимни обвинения, може би няма да е излишно да класифицираме основните проблеми.
— Нямам възражения — побърза да го увери Блейк.
Селабали не каза нищо, но кимна в знак на съгласие.
— Господин Блейк, в продължение на няколко години както местното население на планетата, така и Републиката настояваха пред вашето правителство да се даде право на глас на всеки жител на Рокгардън. Струва ми се, че този принцип е основополагащ, когато става дума за прекратяване на враждите и за изработване на конституция, до което вероятно ще се стигне след тази среща. Готово ли е вашето правителство да го приеме?
— На първо място — заяви Блейк — трябва да ви напомня, че аз, както и над деветдесет процента от хората на Рокгардън, също сме родени на тази планета. Там сме израсли, полагали сме усилия да я превърнем в съвременен, добре функциониращ свят и аз възразявам срещу намека, че сме по-малко жители на Рокгардън от господата, които седят срещу мене. И за да отговоря на въпроса ви, ще ви кажа, че в деня, в който помолих отец Джана да раздели властта с мене, правителството на Рокгардън изцяло беше приело принципа за всеобщо избирателно право.
Пака изсумтя насмешливо, но не каза нищо.
— Ползвал ли е някой от каримонците… Така, струва ми се, се наричате?… Ползвал ли е някой от каримонците правото си на глас?
— Не! — отговори Пака.
— Мистър Блейк?
— Не е толкова просто — въздъхна Блейк. — Така, както го казвате, все едно, че всеки може да иде и да гласува още утре.
— Твърдите, че приемате този принцип. В такъв случай съм длъжен да ви попитам защо да не може това да стане?
— Първо, водеше се война. Второ, трябва да извършим преброяване, за да можем да изготвим избирателните списъци. Трето, става дума за население, сред което грамотните са около четиринадесет процента. Затова се налага да изработим такава система за гласуване, при която няма да отпаднат автоматично петима от всеки шест каримонци, неспособни да упражнят правото си на глас. Четвърто, ще трябва да организираме общи избори, а това не би могло да стане, докато същите онези „местни жители“, заради които се провеждат изборите, са в горите и стрелят по хората, попаднали в обсега на оръжията им.
— Първото и четвъртото възражение ще отпаднат с прекратяването на войната — отбеляза Уилис. — Да видим как могат да се решат останалите две. Господин Пака, какъв начин на гласуване бихте предложили вие, така че да бъде достъпен за вашите сънародници?
— Предлагам гласуването да става устно — отговори Пака, — пред комисия от представители на всички състезаващи се партии, които да нанасят резултатите от гласуването в списъците.
— Господин Блейк?
— Идеята не е особено добра. Това противоречи на концепцията за тайно гласуване.
— А защо гласуването трябва да бъде тайно? — попита Пака.
— За да не може да бъде сплашен гласоподавателят.
— Хората може и да се опитват да сплашват другите хора — възрази Пака, — но каримонците не го правят.
— Фаните и тулабетите са се клали в продължение на хиляда години — върна му удара Блейк. — Какво им пречи да го направят и сега?
— Моля ви, господин Блейк! — намеси се Уилис. Той се обърна към Мозес Селабали: — Смятате ли, че това е приемливо като временно решение, докато вашата раса не достигне ниво на грамотност, да кажем, петдесет процента и се премине към писмено гласуване?