— Сега имаме система, при която по-малко от един процент от населението на Каримон притежава над деветдесет процента от обработваемата земя на планетата — възрази Селабали. — Елемементарната справедливост изисква незабавна поземлена реформа.
— А тази елементарна справедливост казва ли ви как ще изхраните три милиарда каримонци след двадесет години, когато най-голямата ферма ще бъде три акра? — възрази на свой ред Блейк.
„Прав е — помисли си Пака, следейки дебатите от удобния си кабинет. — Неприятно ми е да го призная, но е прав. Мордекай Киихана знае какво говори.“
Разискванията продължиха три дни и нито Селабали, нито Блейк отстъпиха дори на сантиметър.
Най-накрая Пака обяви, че ще направи изявление пред законодателния орган. На следващата сутрин, веднага след откриване на заседанието, той влезе в залата и застана пред депутатите.
— От три дни слушам дебатите в тази зала — започна той. — Не подлагам на ни най-малко съмнение искреността и на двете страни. Едната призовава към справедливост, другата — към прагматизъм.
Пака замълча и погледна към холокамерите, насочили обективите си към него.
— Цял век живяхме под знака на прагматизма и той не ни донесе нищо, освен омраза, недоверие и революция. Дойде времето на справедливостта!
Змиите станаха на крака и заръкопляскаха, а Пака слезе от трибуната и се прибра в кабинета си.
Гласуването се проведе същия следобед. Всеки от трите проекта за преразпределение на земята получи одобрението на огромното мнозинство. И всичките поред бяха отхвърлени от групата на Блейк. След наложеното вето не можеше да се предприеме нищо в тази насока.
„И само като си помисля — разсъждаваше Пака в усамотението на кабинета си, докато следеше гласуването по холовизора, — че със зъби и нокти се борих срещу приемането на тази конституция!“
Тази нощ в Атина, Мастабони, Тентамп и пет-шест по-малки градчета избухнаха вълнения. Пака изчака до обяд на следващия ден, след което се обърна към сънародниците си и заяви, че макар също като тях да е възмутен, все пак Каримон е правова държава и законите трябва да се спазват.
— Ние не сме се отказали — увери ги той. — Докато аз съм губернатор на Каримон, усилията да върнем земята на народа няма да спрат. Сега изгубихме битката, но войната продължава.
След тази реч той се върна в губернаторския дворец, седна в любимото си кресло и с доволна усмивка благодари на бога на предците си, че има такъв кръвен враг като Блейк.
През последвалите седем години правителството на Пака разви бурна дейност.
Много от настъпилите промени бяха символични.
Атина беше преименувана в Талами, на името на някогашното селище, съществувало там преди Вайълит Гарднър да построи града си. Язовирът „Питърсън“ стана язовир „Пака“, Националният парк „Фуентес“ беше прекръстен на Национален парк „Баски“, аеродрумът „Гарднър“ край Мастабони се превърна в аеродрума „Мозес Селабали“.
Някои от промените бяха козметични — мизерните предградия на всички бивши човешки градове бяха разрушени, всички хотели, ресторанти и обществени заведения по новия закон бяха снабдени с мебелировка, подходяща и за хора, и за змии, а най-големите издания пускаха броеве както на земен език, така и на диалектите на тулабети и фани.
Имаше и важни промени: Пака издаде указ за безплатно задължително образование за всеки жител на Каримон, прокара пътища и до най-отдалечените селища в земите на фаните и обеща да направи същото и за тулабетите веднага щом бюджетът го позволи. Въведе безплатно лечение за всички граждани, които не могат да си позволят да плащат за болници.
И все пак може би най-важните промени не бяха осъществени. Хората продължаваха да владеят по-голямата част от обработваемата земя, всички мини, туристическата и ловната индустрия и съставляваха около деветдесет процента от търговската класа. И докато народът се оплакваше — а самият Пака най-шумно и публично, Каримон си оставаше планета, която функционира. Новият губернатор беше наследил един свят, който по необходимост трябваше да се самоиздържа по време на войната и блокадата, затова докато досегашната система действаше, щеше да действа и икономиката.
Имаше обаче и проблеми. Дванадесетте години, през които щеше да действа временната конституция, изтичаха и все повече хора емигрираха на Голдстоун и околните планети. С много малки изключения земята се продаваше на други хора… И в един от малкото случаи, в които правителството успя да закупи голяма ферма, Пака направи огромен политически капитал, като яраздели между стотици гладни за земя змии от околността.