— Доматите трябва скоро да се консервират. И вчерашните малини. Ще провериш ли какво има по радиото?
Момичето взе вестника и го заразлиства шумно върху мушамата. Чаят се разля отгоре му, Зара се изплаши, отдалечи се от масата с подскок, гледаше ту към чашата, ту към Алийде, занарежда припряни извинения за бъркотията, оплитайки думите, изпадна във възбуда и се опита да изчисти, затърси парцал, зае се да бърше пода, чашата и краката на масата и притисна парчето плат към вече оплесканата черга, за да я подсуши.
— Нищо не е станало.
Тревогата на момичето не се уталожи и Алийде отново я увери, че нищо не се е случило, само да бъде спокойна, какво пък, някаква си чаша чай, да не я мисли, а защо Зара да не донесе от задната стаичка ваната, скоро щеше да има достатъчно топла вода. Момичето се изниза, за да изпълни задачата, пъргаво и с още жестове на извинение, затрополи към кухнята с поцинкованата вана и се засуети между нея и печката, наля вътре гореща вода, сетне и студена. Погледът й бе прикован в пода, бузите руменееха, движенията й бяха сръчни, угоднически. Алийде следеше шетнята й. Необичайно добре обучено момиче. Подобна подготовка предполагаше солидно количество страх. На Алийде й домъчня и докато й подаваше ленената хавлия с десен от Лихула, за миг задържа ръката й. Момичето се сепна отново, пръстите й се свиха, опита да се отскубне, но Алийде не я пусна. Искаше й се да я погали по косата, ала Зара изглежда твърде много се боеше от докосване, та само й повтори да не се тревожи. Сега щеше да се изкъпе спокойно, после да си облече сухи дрехи и да пийне нещо. Може би чаша студена и добре подсладена вода. Дали пък да не й разтвори захар веднага?
Пръстите на момичето се изпънаха. Тревогата започна да отминава, тялото й се отпусна. Алийде освободи предпазливо ръката й и приготви успокоителната напитка. Момичето пи, чашата се тресеше, кристалчетата захар се вихреха. Алийде я подкани да се изкъпе, ала Зара отказа да помръдне, докато жената не се съгласи да изчака в предната стаичка. Остави вратата открехната, чуваше плясъците на водата, придружени от кратка, детска въздишка.
Момичето не умееше да чете на естонски. Говореше, но не можеше да чете. Ето защо бе прегледала вестника така нервно, обръщайки чашата си, може би нарочно, за да прикрие своята неграмотност.
Алийде надзърна през пролуката. Насиненото тяло на Зара се бе отпуснало във ваната. Кичурът коса на слепоочието й стърчеше като принадено ухо нащрек.
Зара се любува на чифт лъскави чорапи и опитва джин
1991, Владивосток
Един ден Оксанка посети Зара с черна волга. Зара стоеше на стъпалата, когато автомобилът паркира пред къщата, вратата му се отвори и на земята стъпи крак в лъскав чорап. Отначало се изплаши — защо пред дома им ще спира черна волга? — ала забрави потреса си в мига, в който слънцето огря крака на Оксанка. Бабушките на пейката до стената се бяха смълчали, вторачени в лъскавия метал на колата и блесналия крак. Зара никога не бе виждала нещо подобно, чорапът имаше телесен цвят, изобщо не приличаше на чорап, а може и да не беше. Ала светлината сияеше върху прасеца по такъв начин, че нещо трябваше да го покрива, не беше гол крак. Изглеждаше така, сякаш го обгръщаше ореол, същият като на Дева Мария, Божията майка, позлатен със светлина по периферията. Прасецът преминаваше в глезен и завършваше с обувка на висок ток, и то каква! Токът бе стеснен в средата, наподобяваше изящен пясъчен часовник. Бе виждала мадам дьо Помпадур с подобни обувки в старите книги по история на изкуството, ала подалата се от колата бе по-висока и фина, с леко заострен връх. Когато стъпи на прашния път и токът се удари в камък, чак до стъпалата се разнесе раздиращ звук. После от вътрешността на колата се подаде и останалата част от жената, Оксанка.
От предните врати на автомобила излязоха двама мъже, облечени в черни кожени якета. На вратовете им лъщяха дебели златни ланци. Не казаха нищо, просто останаха до колата, втренчени в Оксанка. Определено хващаше окото. Беше красива. Зара не бе виждала приятелката си от години, от времето, когато замина да следва в Москва. Оттам й изпрати някоя и друга картичка, после и писмо, в което съобщаваше, че отивала да работи в Германия. След това изобщо не я бяха чували, не и до този момент. Промяната беше смайваща. Устните й лъщяха като хартията на западно списание, носеше лисичи шал, оцветен в светлокафяво, не с цвят на лисица, а на кафе с мляко, или пък се намираха и такива лисици?
Оксанка пое към входната врата и щом съзря Зара, спря и помаха. Всъщност изглеждаше все едно дращеше въздуха с червените си нокти. Пръстите й бяха леко присвити, сякаш готови да дерат. Бабушките се извърнаха да видят Зара. Една придърпа шала по-плътно около главата си. Друга прибра бастуна между краката си. Трета стисна своя с две ръце.