— Платила си?
— В долари.
Преди да се качи в колата, Оксанка подаде на Зара продълговата книжка.
— Тук пише за хотела, в който работя.
Зара обърна листовката в ръцете си. Дебелата й хартия бе лъскава и от нея се усмихваше жена, чиито зъби блестяха с невероятна белота.
— Това е брошура.
— Брошура?
— Има толкова много хотели, че се нуждаят от такива. Ето ти още. Не съм била по тези места, но и там обичат да наемат рускини. Мога да ти намеря задграничен паспорт, ако искаш.
Мъжете, които я чакаха, запалиха двигателя и Оксанка се настани на задната седалка.
— В онази торбичка има чорапогащник, същия като този — извика Оксанка и посочи краката си, подавайки единия през вратата на автомобила. — Пипни го.
Зара протегна ръка и поглади повърхността му.
— Невероятно, нали? — засмя се Оксанка. — Ще се върна утре. Тогава ще си поговорим още.
Всяко издрънчаване на нож отеква насмешливо
1992, Западна Естония
Изпод ленената кърпа се подаваха насинените крака на момичето. Чорапогащникът ги бе прикривал, ала прасците и ръцете й сега бяха голи, настръхнали и влажни след банята. Белег пресичаше гърдите й, но изчезна под хавлията. Алийде изпита отвращение. Застанало на кухненската врата, изкъпано, момичето изглеждаше по-младо, кожата й наподобяваше сърцевината на току-що нарязана канелена ябълка. От косата й по пода капеше вода. Миризмата на изкъпаното момиче се разнесе към стаичката и за миг Алийде закопня за сауна, ала нейната бе изгоряла преди години. Отказа се да гледа Зара и се зае да инспектира тръбите на Бергман по стената, още функционираха, почука по зелената и обра паяжините с бастуна си.
— Тук на масата има екстракт от живовляк. Ще помогне на кожата ти.
Момичето не помръдна, само попита за цигари. Алийде посочи с бастуна шкафа с радиото и я помоли да запали една «Прима» и за нея. Когато и двете запушиха, Зара отново насочи внимание към ноктите си. Капките от косата й се събираха в локвичка.
— Седни на дивана, момичето ми.
— Ще се намокри.
— Няма.
Тя се свлече в ъгъла на дивана и провеси глава настрани, за да капе на пода. По радиото Рюйтел говореше за изборите, Алийде смени станцията. Айно бе казала, че щяла да отиде да гласува, но тя нямаше намерение.
— Сигурно тук няма боя за коса?
Алийде поклати глава.
— Ами туш или мастило? Мастило за печати?
— Не мисля.
— Индиго?
— Няма.
— Но какво ще правя сега?
— Мислиш си, че после няма да им е лесно да те разпознаят?
Момичето не отговори, размишляваше.
— Какво ще кажеш да ти донеса чиста нощница и скоро да вечеряме?
Алийде угаси цигарата си в пепелника, изрови от скрина нощница на червени и бели цветчета и я остави за момичето. Откъм кухнята се разнасяше дрънченето на стъклени шишета. Есенцията от живовляк все пак трябваше да свърши работа. Мракът притискаше прозорците иззад завесите и Алийде огледа рамките, за да провери дали по тях не са останали пролуки. Не. Само по долния ръб се усещаше леко течение. Водата от банята щеше да изнесе навън чак на другия ден. Дращенето на мишка в ъгъла я постресна, ала ръката й бе спокойна, когато се зае да отбелязва датите на бурканите с туршии. По тях бяха полепнали късчета от вестник, които заедно образуваха изречението «18% от тазгодишните разследвани престъпления са били приключени» и Алийде драсна отметка, за да отбележи най-лошата консерва от партидата. Новината за първия сексшоп в Талин се сдоби със знак за най-добро качество. Писалката вече пресъхваше, Алийде я избърса в хартията. «През първите дни най-големият проблем били момчетата, нахлуващи в магазина като рояци мухи. Налагало се да бъдат държани далеч от мястото.» Хартията се разпадна, Алийде се отказа, извади пълнителя от писалката и го пусна в буркана с останалите изпразнени. Датите бяха изписани с треперлив почерк. Налагаше се да довърши по-късно. Макар да пренесе готовите буркани в килера без особено усилие, думкането в гърдите й не отшумя. Трябваше да се отърве от момичето до утре. Айно щеше да донесе мляко и беше време да отидат до църквата за колетите с помощи, а Алийде не желаеше да оставя Зара сама в дома си. Освен това, видеше ли я Айно, нямаше начин Алийде да спре разпространението на клюки из селото. Пък и ако мъжът на Зара изобщо съществуваше, той изглежда спадаше към онзи тип гости, който не би искала да посрещне в дома си.
Забеляза на кухненската маса парчето салам, купено при последното й ходене до магазина, и си спомни за мухата. Беше се развалил. Мухата бе отлетяла от съзнанието на Алийде в мига, в който откри момичето на двора. Алийде беше глупава. И стара. Не беше способна да се съсредоточава върху няколко неща едновременно. Вече се канеше да изхвърли салама, но промени намерението си и го разгледа по-обстойно. Поначало мухите дотолкова се изтощават от снасянето на яйца, че остават като зашеметени на съответните места. Яйца не се виждаха, нито пък муха, но щом повдигна опаковъчната хартия, отдолу зашава топчесто създанийце. Алийде усети вкус на повръщано в устата си. Стисна салама и се зае да реже филийки за сандвича на момичето. Пръстите я сърбяха.