Преди момичето да се събуди, Алийде се обади на Айно и й каза, че усещала пристъп на треска, нямала сили да отиде за пакета с помощи днес. Пък и още имала мляко, та можела да й донесе друг път. На Айно й се искаше да продължат разговора за Керсти, дето видяла странна светлина насред горската пътека, било НЛО. Керсти припаднала и се събудила едва след няколко часа на същата пътека, просто не си спомняла дали извънземните са я водили някъде. Алийде я прекъсна — обясни й, че се чувствала страшно слаба, трябвало да си полегне, само дето не тресна слушалката в ухото й. И у дома си имаше предостатъчно чудатости, над които да размишлява. Налагаше се да се отърве от момичето, преди Айно или друг някой от селото да намине насам. Що за чудо я бе накарало да я приюти за през нощта?
Зара се хранеше шумно. Бузите й лъщяха като кората на канелена ябълка. Мисълта за колата блещукаше в очите й, макар очевидно да се опитваше да прикрие въодушевлението си. Лоша актриса беше, така нямаше да стигне доникъде. И какво се опитваше да постигне с тази подстрижка? Подобна глава на безрога крава привличаше повече внимание от предишната й прическа.
Алийде отиде да вземе краставички от килера. Приготвеният в чест на Талви крем от невен се стягаше в хладилника пред асортимента от буркани кисели краставички. Това бе единственото нещо, което щерка й би се съгласила да отнесе във Финландия. Кремът действаше добре на кожата й, ала тя не се бе научила да си го приготвя сама. Краставички никога не скланяше да вземе, макар у дома да ги обичаше. В багажника на колата имаше място за колкото искаш буркани, ала щом Алийде се опиташе да ги вмъкне тайно, Талви ги вадеше. Дали мотаещото се из кухнята момиче искаше да открадне колата й и да продължи с нея бягството си?
Алийде не можеше да си отговори.
Чувала бе, че финландците не слагали хрян в краставичките, в това се състоеше разликата.
Алийде седна на масата и предложи на Зара три вида краставички — на резенчета, с копър и сметана, консервирани като салата.
— Тази година реколтата беше особено добра.
Зара не можеше да реши какви краставички да си вземе, та най-напред протегна ръка към киселите, после към паницата, ръката й трепна и купата падна на пода. Трясъкът я накара да скочи от стола, а ръцете й полетяха към ушите. Пак провали всичко. Емайлираната купа се бе преобърнала до чергата, по сивия цимент се точеха пръски сметана. Добре, че паницата не беше стъклена, поне не успя да счупи нищо. Скоро сигурно и това щеше да се случи, ако ръцете й не спрат да треперят. Щеше да се наложи да ги дисциплинира и да накара Алийде да проумее, че не разполагаше с много време. Алийде и този път не изглеждаше ядосана заради бъркотията, просто взе парцала и се хвана да чисти, шъткайки утешително. Нищо не било станало. Когато най-сетне се усети да й помогне, ръцете на Зара още трепереха.
— Зара, мила, това е просто паница с краставички. Хайде, върни се на масата.
Момичето повтори, че не е било нарочно, но това изглежда не вълнуваше Алийде, понеже прекъсна извиненията й.
— Значи мъжът ти има пари?
Зара се върна на стола. Сега бе важно просто да се концентрира и да й отговаря мило, като избягва да създава повече неразбории из къщата. Зара, дръж се като порядъчно момиче. Недей да мислиш — така или иначе сега не можеш. Просто отговаряй на въпросите. За колата ще отвориш дума после.
— Да.
— Много ли?
— Много.
— Че защо й е тогава на една богаташка съпруга да работи като сервитьорка?
Зара защипа ухото си. Там нямаше обеца, останала бе само леко позачервена дупчица. Сега как да отговори на въпроса? Беше глупава, бавно й идваха идеи, но ако замълчи, Алийде щеше да реши, че крие нещо наистина ужасно. Можеше ли да продължава да твърди убедително, че е сервитьорка? Алийде я измери с поглед и тя отново се изнерви. По никакъв начин не би могла да се справи добре. Паша беше прав, плачеше си за боя. Навярно беше прав и за това, че тя чисто и просто не бе човек, способен да се държи на ниво, без да я заплашва бичът. Може би в нея наистина имаше нещо лошо и некадърно, нещо сбъркано по рождение. И както размишляваше над проваленото си добро поведение, думите заизлитаха през устните й още преди да успее да прецени съдържанието им по-точно. Е, добре, не беше сервитьорка! Зара стисна празната дупчица на ухото си, вдигна и другата си ръка и заопипва вдлъбнатинката в основата на ключицата си. Главата и устата й, а и самата тя, бяха отделени, не ги свързваше абсолютно нищо. Разказът й просто се изливаше, а тя бе неспособна да го застави да се върне. Обясни, че били на почивка в Канада, в петзвезден хотел, по цял ден обикаляли с черна кола. Имала си по едно кожено палто за всеки ден от седмицата, отделни за през деня и за вечерите, за вкъщи и за излизане!