[* Наташа го иска (нем.). — Б.пр.]
Никой не питаше откъде бе дошла и какво би правила, ако не беше там.
Понякога се случваше да се поинтересуват какво харесва Наташа, какво я подмокря, как иска да я чукат.
Понякога питаха и какво й доставя удоволствие.
А това бе по-лошото, понеже тя нямаше отговор.
Случеше ли се да попитат нещо Наташа, разполагаше с приготвени бързи реплики.
Ако пък питаха нея самата, минаваше кратък миг, докато успее да прецени какво би отговорила, в случай че се бяха обърнали към Наташа.
А този кратък миг показваше на клиента, че го лъже.
Започваше да я притиска.
Това обаче се случваше рядко, почти никога.
По принцип трябваше само да казва, че досега не са я оправяли толкова хубаво. Това бе важно за клиента. И по-голямата част й вярваха.
Всичката тази сперма, всичките тези косми, всичките косми в гърлото й, а доматът още имаше вкус на домат, сиренето — на сирене, доматът и сиренето заедно — на домат и сирене, макар в гърлото й още да имаше косми. Сигурно това означаваше, че е жива.
През първите седмици гледа видеокасети. Въртяха се Мадона и «Еротика», «Еротика» и Мадона.
Беше сама.
Вратата бе заключена.
В стаята имаше огледало.
Опитваше се да танцува пред него, да имитира движенията и гласа на Мадона, адски се опитваше. Беше трудно, макар косата й да бе изсветлена и накъдрена като нейната. Движенията й бяха тромави, понеже мускулите я боляха, и все пак полагаше усилия. Опитваше се и да изрисува същите линии по очите си. Ръката й трепереше. Пак се опитваше. Бяха й дали седмица да се справи. Немските гримове бяха качествени. Ако успееше да се гримира като Мадона, нямаше да пречи, че не се е научила да танцува чак толкова добре.
Когато Паша прецени, че часът е назрял, заведоха Зара на пиянска оргия. Там имаше и много други момичета, и доста от хората на Паша, също и клиенти, а един от тях трябваше да бъде задоволен, не им казаха причината, но на всички момичета бе наредено да му угаждат. Този клиент имаше огромно шкембе, в ръката му се клатушкаше чаша «Джим Бийм», кубчетата лед дрънчаха, звучеше музика, из апартамента се носеше студената миризма на немски почистващи препарати и водка. Започнаха да се повишават първите гласове и Зара трябваше да успокои клиента, но после Паша започна да барабани с пръсти по кожата на дивана по вече познатия начин. След известно време скочи и се развика — какво си въобразявал тоя дъртак — а сетне продължиха да крещят. Момичетата се втурнаха да си търсят скривалища. Зара забеляза, че един от хората на Паша бе сложил ръка на мястото, където държеше оръжието си, други няколко пък се бяха изтъпанили пред вратата. Досети се, че се бяха преместили там, за да не може никой да излезе. Зара се опита да се отдалечи от клиента възможно най-незабелязано, най-напред към ъгъла на дивана, после до него, накрая зад облегалката. Клиентът вече не обръщаше внимание на гърдите й, противоречеше гръмогласно на Паша, той пък — на него, а зад гърба на Зара Лаврентий гледаше през прозореца, без да продума, макар навън да не се виждаше абсолютно нищо, беше тъмно, Лаврентий пресуши чашата си, кубчетата лед издрънчаха. После се извърна, доближи се до клиента, сложи ръка на рамото му и попита дали това е последната му дума. Онзи изръмжа едно «да» и тресна чашата си на масата. Лаврентий поклати глава и изведнъж му счупи врата. С едно движение. Тишината продължи само миг, сетне Паша избухна в смях, останалите също се разкискаха.
Страхът се прибира вкъщи за вечерта
1992, Западна Естония
Алийде долови познат глух звук откъм прозореца, но се престори, че не го е чула и продължи да пие кафето си, сякаш нищо не се бе случило: разклати съдържанието на чашата по навик, разгледа внимателно розичката бита сметана на повърхността му, наклони глава към радиото, сякаш казваха нещо важно. Момичето, естествено, се сепна мигновено. Тялото й се сгърчи, очите се стрелнаха по посока на шума, миглите се разтвориха като криле, тик затрепка в ъгълчето на лявото й око, гласът й едва се чуваше, когато попита какво е това. Алийде духна кафето си, раздвижи устни в такт с новините, погледът й избягваше Зара, а тя пък търсеше по лицето й знак за смисъла на глухия звук. Алийде вкамени изражението си. Дано момчетата приключат тазвечерната суматоха само с онзи единствен камък.