— Не, към колхоза.
— А преди него?
— Това е била фашистка къща.
— Алийде фашистка ли е?
— Аз съм добра комунистка. Момиче, защо не седнеш? Тук при нас гостите сядат, като ги поканят, иначе си отиват.
— Ако Алийде никога не е била фашистка, защо изобщо сте се преместила тук?
— Тук съм родена. Включи го това радио!
— Сега вече не разбирам. Значи сестра ви е крала от собственото ви поле.
— Полето на колхоза! Включи пак радиото, момиче! Тук при нас гостите не се държат като домакини. Може би у вас не познавате други порядки.
— Извинявам се. Не съм искала да ставам нахална. Просто историята на сестра ви ме заинтригува. Какво се случи с нея?
— Отведоха я. Какво те засяга съдбата на една крадла? Историите на крадците интересуват само другите крадци.
— Къде я заведоха?
— Където пращат народните врагове.
— А после?
— Какво после?
Алийде стана, избута Зара с бастуна си и пак включи щепсела в контакта.
_… Робският дух все пак копнее за бича, от време на време и за малко пряники…_
— Какво стана после?
Снимката бе покрита с люспи от чесън. Радиото кънтеше тъй силно, че обелките подскачаха.
— Как така Алийде е тук, а сестра й е била отведена? Това не е ли направило и вас ненадеждна?
Тя изглежда не слушаше, извика:
— Мушни още малко дърва в печката!
— Или пък Алийде си е имала добра репутация? Може би е била особено предан член на партията?
Чесновите люспи наближиха ръба на масата, част от тях полетяха към пода. Алийде стана от стола си и се зае сама да тъпче цепеници в гърлото на печката. Зара намали радиото и остана изправена пред него.
— Та така, беше ли Алийде чак толкова добра другарка?
— Да, бях, такъв бе и мъжът ми, Мартин. Той беше партиен организатор. От стар естонски комунистически род, не като сетнешните спекуланти. Получаваше медали. Грамоти.
Зара се задъха от скорострелното надвикване на радиото, притисна гърди, за да ги накара да се укротят, разкопча пеньоара си, не разпознаваше в жената пред себе си онази, която допреди малко най-кротко бе бъбрила за незначителни неща. Тази тук беше студена и сурова, нищо нямаше да изкопчи от нея.
— Мисля, че ти е време да си лягаш. Утре се налага да помислим какво ще правим във връзка с този твой мъж, ако изобщо още си спомняш за проблема.
Под одеялото в предната стаичка Зара още се бореше за въздух. Алийде бе разпознала баба й.
Баба й не бе нито крадла, нито фашистка. Или пък беше?
Откъм кухнята се чуваше плющенето на мухобойката.
Втора част
«Седем милиона години
слушахме речи на фюрера,
същите седем милиона години
гледахме цъфтежа на ябълките»
Паул-Ерик Румо
Алийде хапва цветове от петолистен люляк и се влюбва
За свободна Естония!
Юни 1949
Ето я тук чашата на Ингел. Искаше ми се да взема и възглавницата й, но Лийде не ми я даде. Пак се разпорежда, опитва се да сресва косата си точно като Ингел. Може би просто се старае да ме поразвесели, ала това не ме ободрява, грозно е. Пък не мога да й кажа нищо лошо, нали ми готви и върши всичката работа. Ядосам ли я, няма да ме пусне навън. Не показва гнева си, просто не ми дава да изляза и не ми носи храна. Последно гладувах два дни. Май се подразни, задето помолих за нощницата на Ингел. Няма повече хляб.
Когато ме пуска да излизам, опитвам се да й угодя, говоря й хубави неща и я карам да се усмихва, хваля гозбите й, на нея й харесва. Миналата седмица ми опече кекс с шест яйца. Не съм питал откъде се е взело такова количество яйца, ала тя искаше да знае дали сладкишът е бил по-вкусен от тези на Ингел. Не й отговорих. Сега се опитвам да измисля нещо мило.
Лежа си тук с моя «Валтер» и ножа до мен. Чудя се какво ли бави Англия?
@ Ханс Пек, син на Ерик, естонски селянин
E$
_1936-1939, Западна Естония_
В неделните дни след църква Алийде и Ингел имаха обичая да се разхождат до гробището, за да се срещнат с познати и да заглеждат момчетата, флиртувайки само доколкото позволяваха границите на благоприличието. В църквата винаги сядаха до гроба на принцеса Аугуста от Колувере, чупеха нетърпеливо глезени и тръпнеха да се покажат на гробището, да демонстрират краката си, обути в модни и скъпи черни копринени чорапи, да пристъпват кокетно, в най-добрата си светлина, красиви и готови да завъртят очи към сгодните женихи. Ингел бе сплела коси, навивайки ги на корона на главата си. Алийде като по-млада бе оставила плитката си спусната. Онази сутрин бе споменала, че смятала да се подстриже. Видяла градски момичета с такива «шармантни» къдрици, за две крони щели да направят и на нея с апарата, ала Ингел се ужаси и я предупреди да не споменава подобни неща на място, където майка им можеше да ги чуе.