Алийде я болеше глава. Съмняваше я, че има тумор. Болката понякога замъгляваше зрението й, превръщаше чутото в същински шум. В моментите на ласки между Ханс и Ингел тя трябваше да гледа Линда и го правеше, като тайно щипеше детето, понякога го бодеше с игла, а плачът му пораждаше у нея скрито удоволствие.
Захарното цвекло узря едро и бяло, а Германия остана. Реколтата напълни кухнята, Ингел домакинстваше с нова енергия. С лекота зае мястото на предишната стопанка на къщата, дори я надмина. Всичко се нареждаше превъзходно, Ингел умееше какво ли не, без изобщо да попита, и само раздаваше съвети на Алийде, която послушно чистеше цвеклото, докато сестра й стържеше. До тази работа Алийде щеше да стигне едва по-късно, най-напред се налагаше Ингел да намери най-добрия подход към малките главички цвекло. Веднъж опита с мелничката за месо, ала се върна към рендето и нареди на Алийде през това време да наглежда къкрещите на печката тенджери със сироп, за да не заврат. Ингел ту шеташе нещо, ту проточваше шия към печката, нямаше доверие в уменията на сестра си да вари сироп. Все пак Алийде можеше да остави печката твърде гореща и течността да добие някакъв привкус, как тогава Ингел щеше да го предлага на хората, нали всички щяха да си помислят, че самата тя е тъй глупава, та да остави течността да заври, _да не надвишава осемдесет градуса, чу ли_! Носът й душеше през цялото време, да не би от печката да се носи твърде горчива миризма, и ако сметнеше, че ароматът поема в погрешна посока, кресваше на Алийде да поправи грешката. Тя пък не долавяше нищо лошо в силата и качеството на миризмата, но нали не беше Ингел, естествено, че няма да забележи. Освен това собствената сладост на сестра й миришеше тъй силно, та чак запушваше ноздрите й. Успяваха да надушат единствено слюнката на Ханс по устните на Ингел и това караше собствените й напукани устни да пулсират болезнено.
Ден след ден Алийде чистеше цвекло, отбираше по-дребните глави и изрязваше черните петна. Ингел оповести, че тя щяла да се погрижи за стъргането, въртеше се и раздаваше заповеди на сестра си: кога да нагледа накиснатото настъргано цвекло, кога да смени водата в тенджерата, кога да донесе още от кладенеца, _половин час, вече мина половин час! Новата партида трябва да се залее с вода!_ По едно време й омръзна да стърже и се зае просто да реже цвеклото на ситно, _вече мина половин час! Наливай я вече тая вода!_ Алийде остъргваше главите, Ингел кълцаше, понякога прецеждаха сиропа под строгия й надзор, като през цялото време чакаха майка си и баща си да се приберат у дома. Главите цвекло отдаваха захарта си, водата се изпаряваше от сиропа на подходящ огън, а те неизменно чакаха. _Обери тая пяна от повърхността! Обери я! Иначе ще се развали!_ Редиците буркани се увеличаваха, а те все чакаха. От време на време Ингел ронеше сълзи в яката на Ханс.
Цялото село чакаше новини от Нарва — кога щяха да се завърнат мъжете? Ингел свари супа от захарно цвекло и моркови, Ханс премлясна и отбеляза колко била вкусна, а тя завъртя и една запеканка с цвекло и макарони, сок от цвекло и горски плодове, и през цялото това време очакваха майка си и баща си. Ингел поднесе кисел от захарно цвекло, чакаха, Ханс пируваше с палачинките й от захарно цвекло, кимаше одобрително към кифлите от захарно цвекло и майстореше цветя и птички от кестени за Линда. Сладникавият въздух в кухнята отвращаваше Алийде. Завиждаше на жените в селото, дето си имаха мъж, когото да чакат у дома, някого, заради когото да се научат да пекат кифлички от захарно цвекло, ала тя, вече мома за женене, си имаше само родители за чакане. Искаше й се да копнее Ханс да се върне при нея някъде отдалеч, не иззад масата, ала се опитваше да прогони тази мисъл, понеже бе срамна, неблагодарна. Селянките въздишаха по благото в дома им — мъж в къщата, а Ингел — най-щастлива сред жените, и на Алийде не й бе никак трудно да кима в съгласие със свити устни.
Сестра й непрестанно измисляше нови рецепти, дори направи бонбони от захарно цвекло: мляко, сироп, масло, орехи. Алийде я гонеха от печката, подходящото сваряване на млякото и сиропа било прецизна работа, добавяли се маслото и орехите и пак трябвало да се подвари. На нея й бе позволено да седи на масата и да наглежда Линда и тавата, където се изсипваше сместа. Алийде трябваше да наблюдава, понеже Ингел се безпокоеше как после щяла да се справи със собственото си семейство и захарното цвекло, ако сега не се упражнявала. Налагало се да усвои по-добре и грижите за децата. Алийде за малко да попита кое семейство, ала си замълча. Струваше й се, че Ингел се страхуваше да не би малката й сестричка да остане да се навърта из нейните кьошета до края на живота си. Ингел бе започнала да оставя ежедневника на Алийденото място, уж случайно отворен на страницата с обяви за кореспонденция. Алийде обаче не искаше господин, който си търсел дами под двайсет години, нито пък такъв, дето предпочитал по-закръгленичките. Копнееше за Ханс и никой друг.