Пред вратата на Крелевата Мария отдавна вече се бе заредила опашка, понеже жените търчаха да я разпитват за мъжете си, изчезнали зад граница. Накрая старицата се принуди да залоства къщата си, не прие дори Алийде, макар години наред да й бе носила мед. В селото се появи циганка, която гледаше на карти, та рояците хора в двора на бабата се пренесоха при нея. Ингел и Алийде също я посетиха веднъж. Узнаха, че родителите им вече пътували към дома. Ханс само се подсмихна на жените, когато се прибраха, оживени от новината. Каза им, че имал повече доверие в обещанията на германците, отколкото в картите на една циганка. Немците се бяха заклели, че всички, попаднали зад граница, щели да бъдат върнати. Ингел се засрами и се зае да разглежда тефтера си с рецепти, Алийде не направи усилие да му отговори, че повече вярваше на предсказанията на циганката.
— Поканил съм няколко германци на карти довечера. Ингел ще ги почерпи с прекрасните си бонбони и ще имате възможност да опресните немския си. Какво ще кажете?
Алийде се изненада. Преди Ханс никога не бе канил немци у дома. Чак толкова отчаяно ли искаше Ингел да й намери мъж? Та сестра й дори не харесваше германци.
— Страшно им липсва родината, копнеят за компания. Млади мъже.
Последното го каза на Алийде.
Тя погледна Ингел.
Ингел се усмихна.
Дълго играха на карти. Още с влизането си германците окачиха оръжията на гвоздеите. Ингел им се усмихна одобрително и поднесе кифли със захарно цвекло и кисел от цвекло и плодчета офика. Германците пяха немски песни и забавляваха Алийде, макар да не разбираше всичко. Езикът на жестовете и мимиките помагаха, войниците останаха възхитени от познанията на сестрите по немски, макар и скромни. Ингел се бе оттеглила да изплакне ръжта, посред песента Алийде я чу как залива зърната с мляко. _И запомни, че каймакът задължително трябва да се обере_, Ингел й бе преподавала изкуството на приготвянето на сурогат. Паница издрънча във фурната, където още се разнасяше ароматът на изпечения хляб, а самата Алийде би предпочела да шета заедно с Ингел, не да седи на масата сред войниците, макар сами по себе си да бяха забавни момчета. Посетиха ги и на следващата вечер. И на по-следващата. Алийде се подразни, Ингел се въодушеви. Алийде не искаше никого, освен Ханс, ала сестра й настоя на следващото гостуване тъкмо тя да свари кафето. _Най-напред слагаш цвеклото, нарязано на ситно, на ситно значи, да се вари във вода. Оставяш го така 20-30 минути, после прецеждаш и добавяш сурогата и млякото. Запомни ли? Да не се налага после да ме питаш, като дойдат гостите. Ще покажеш, че умееш да бъдеш домакиня._ На последната си визита войниците съобщиха, че им било заповядано да се преместят към Талин. На Алийде й олекна, Ингел сбърчи чело. Ханс я утеши, че със сигурност щели да дойдат още германци. Майка им и баща им щели да се върнат. Всичко щяло да бъде наред. Преди да си отидат за последно, един от войниците даде на Алийде адреса си и я помоли да му пише. Тя обеща със съзнанието, че никога няма да го стори. Усети как Ингел и Ханс размениха погледи зад гърба й.
Родителите им не се и чуха.
Ханс издялка на Ингел чудно сабо, прикачи на обувките каишки и съобщи, че заминавал за Германия заедно с войските.
Нощите на сестрите станаха безсънни.
Една нощ Армин Йофе изчезна от селото заедно с детето, жена си и родителите й. Носеше се слух, че избягали в Съветския съюз, на сигурно място. Бяха евреи.
Най-напред да направим завеси
1944, Западна Естония
Руснаците вече се ширеха из страната за пореден път, когато една нощ Ханс почука на прозореца на задната стаичка. Алийде извади брадвата, Ингел занарежда _Отче наш_, а Линда се скри под леглото, ала скоро се досетиха. Две дълги, две кратки. Ханс се бе прибрал у дома.
Докато Ингел ронеше радостни сълзи, Алийде умуваше как да го укрият. Ханс прошепна, че избягал от германските редици и прекосил залива като финландец. Ингел изгъгна, че можел да се опита да им изпрати писмо, но Алийде бе доволна, задето не го беше сторил. Колкото по-малко от действията му попадаха върху хартия, толкова по-добре. Дезертирането му при финландските войски трябваше да бъде изтрито от паметта незабавно, навярно Ингел го осъзнаваше? А малката стаичка зад кухнята пак ли щеше да служи за скривалище? Тъкмо там пребиваваше Ханс и предишния път, когато руснаците бяха нахлули в страната. Добро местенце беше, без прозорци, там го и скриха, ала още след първата нощ безпокойството му взе да нараства и започна да разпитва за движението на Горските братя. Бездействието засягаше мъжката му чест и той настояваше поне да върши къщната работа. Беше време за коситба, по полята се трудеха и други укриващи се мъже, предрешени в поли, ала Ингел не смееше да пусне и него. Никой не биваше да научава за завръщането му, обясниха проблема и на Линда.