Два дни по-късно съседката Айно, наскоро овдовяла и вече в напреднала бременност, притича през полето с ръце на корема, свлече се до вилата на Ингел и съобщи, че момчетата на Берг вървели към тях, решително подминали къщата й с марш, а най-младият развявал знаме в синьо, черно и бяло. Ингел и Алийде зарязаха сенокоса и се втурнаха към дома. Момчетата на Берг ги чакаха на двора, пушеха руски цигари, поздравиха ги.
— Ханс да се е вясвал?
— Защо питате?
Ингел и Алийде стояха рамо до рамо пред тях, пръстите на ръцете им се сключиха.
— Ханс не се е прибирал откак замина, където замина.
— Но скоро ще се върне.
— Нищо не знаем по въпроса.
Момчетата на Берг им наредиха да му предадат поздрави. Събирали войска и търсели най-добрите мъже. Ингел им даде хляб и три литра мляко с обещанието да предаде съобщението им. Когато обаче се скриха зад сребърните върби, Ингел й пошушна, че за нищо на света не можеха да кажат това на Ханс. Та нали веднага щеше да отърчи след тях! Алийде игнорира хленча й и отвърна, че скоро към дома им щеше да забръмчи мотоциклетът на чекистите, понеже не можеше да си представи по-очевидна дейност от маршируващите момчета на Берг, навярно Ингел го осъзнаваше?
Действаха бързо. Когато часовникът би следващия кръгъл час, Ханс вече бе изчезнал в периферията на гората. Детето ревна на двора, а шумът от мотор се засили. Сестрите се спогледаха. Ханс се бе измъкнал в последния момент, но ако си седяха на кухненската маса в разгара на сенокоса, работата щеше да изглежда точно както и изглеждаше — сякаш нещо се е случило и сега само чакат цевта да опре в тила им. Хайде обратно на полето. През килера към хамбара, през хамбара към обора, а оттам — през шумолящите тютюневи насаждения към полето точно в мига, когато моторът свърна на двора им с подскачащ кош.
— Тенджерата остана на печката. Ще видят, че някой току-що е бил там — задъха се Ингел.
Не бяха заключили входната врата, би изглеждало подозрително. Скоро чекистите щяха да видят яйцата за Ханс, които потракваха във врящата на печката тенджера, и да се досетят, че някой е бързал да избяга от кухнята. Жените останаха на полето, за да наблюдават случващото се в къщата иззад камара камъни. Мъжете в кожени палта спряха мотоциклета, влязоха вътре, застояха се там за миг, излязоха, огледаха се и потеглиха. Ингел се смая от скорошното им заминаване и незабавно съжали, че бяха пуснали Ханс в гората за едното нищо. Навярно щяха да се разберат с чекистите. Ако просто си бяха останали на мястото, онези може би щяха само да огледат кухнята и да си тръгнат. Ханс щеше да си седи на спокойствие в малката стаичка. Глупава Ингел. Алийде не проумяваше как бе взел подобна жена.
— Налага се да се организираме.
— Как?
— Не го мисли.
Нощем Ингел плачеше, а Алийде будуваше, обмисляйки варианти. От сестра й не можеше да се очаква да разсъждава разумно, тя дори не виждаше мухъла по хляба, който даваше на Линда, нито забелязваше познатите им. Докато тя простираше прането на дъжда и мънкаше молитви, Алийде размишляваше през цялото време. За да може Ханс да се спаси, трябваше да изчистят репутацията му от участието в гражданския отбранителен корпус и Омакайтсе*, задачите му на парламентарен караул, а най-сетне оставаше и тази финландска война. С приказки нямаше да се измъкнат, а вече не личаха изгледи и за успешно бягство.
[* Естонска военна организация, действаща на страната на Германия по време на Втората световна война, букв. «Самоотбрана». — Б.пр.]
Приятелят на Ханс от занятията за подготовка за първото причастие, Теодор Крус, бе успял да се очисти дори от разпространението на антисъветски позиви, ала Алийде знаеше на каква цена. Ингел дори не подозираше и така беше по-добре.