В обора имаше дъски, внесоха ги вътре незабелязано през плевнята за сушене на тютюн и килера. Градиха стената само през възможно най-ветровитите или дъждовни дни, когато времето поглъщаше ударите на чука, и само в моментите, които Линда прекарваше с Алийде или Ингел в плевнята или някъде другаде, понеже детската уста неизбежно си бе детска уста. Не биваше да й разказват за начинанието, щеше да слуша разни истории за призраци в малката стаичка. Веднъж оттеглил се в готовото помещение, Ханс щеше да ходи в кухнята и банята само когато Линда я нямаше там или спеше. Ако се събудеше през нощта и влезеше в кухнята, обясняваха й, че татко й само е дошъл на гости от гората.
Първа греда, втора — убежището изглеждаше сполучливо. Ингел се смееше, Алийде се усмихваше, в тананикането на Ханс се долавяше ведра нотка. Старите дъски от пода и тавана бяха извадени и прикрепени върху новата стена. Пробиха достатъчно отвори за дишане, на вътрешния таван сложиха тръба, която провеждаше въздух отвън. Ингел изрови от тавана руло тапети, използвани за малката стаичка, и когато ги залепиха на място, вече никой не би могъл да се досети, че отзад се криеше просторно помещение. Ханс намести шкафа от старата пред новата стена и той прикри удачно налепените тапети, вече не се забелязваха гладкостта и по-светлият им нюанс. Вратата към стаичката остана зад шкафа. За нужник най-напред сложиха кофа в ъгъла, ала сетне решиха, че бе необходимо да пробият дупка в пода, а кофата да пъхнат вътре, с капак. Ако не, можеха да направят отвор в стената, която отделяше стаичката от плевника. Евентуално би им се удало да построят и някакъв клозет там, който да се използва и за авариен изход.
Вечерта Ханс се изкъпа и хапна доволно. Ингел напълни раницата му, а на Линда обясниха, че татко пак трябвало да замине, но скоро щял да се върне. Много скоро. Линда се разплака и Ханс я успокои. Налагало се да бъде много смело момиче, за да може татко й истински да се гордее с естонската си дъщеричка.
И трите го изпратиха до вратата на плевника и останаха да го гледат, докато се скри сред първите дървета. Върна се на следващата нощ и приведе стаичката в употреба.
След два-три дни из селото се разпространи новината за зловещата участ на Ханс Пек на горската пътека.
Сигурна ли сте, другарко Алийде?
1946, Западна Естония
Първия път, когато заведоха Ингел и Алийде на разпит в кметството, приелият ги мъж помоли за извинение, в случай че подчинените му са се държали грубо, докато са ги водели натам.
— Мили другарки, те нямат обноски.
Отведоха ги в различни стаи. Мъжът отвори вратата на Алийде, даде й стол и я призова да седне.
— Първо само ще проверя някои неща в документите ви. После ще започнем.
Той преглеждаше книжата, часовникът тиктакаше, в коридора се чуваха други мъже, Алийде усещаше решителните им стъпки по ходилата си. Подът се тресеше. Съсредоточи се в рамката на вратата. Сякаш се движеше. Процепите между плочите на земята мърдаха като паешки крака. Стрелките на часовника отхапваха нови часове, а мъжът все така преглеждаше книжата. Почна се втори час. Мъжът й хвърли бегъл поглед и се усмихна дружелюбно. После стана, извини се, задето се налагало да се погрижи за някаква друга работа, но щял да се върне час по-скоро и тогава можели да започнат незабавно. Изчезна в коридора. Започна трети час. Четвърти. Алийде стана от стола и отиде до вратата. Пробва бравата, отвори се. Отвън стоеше мъж, Алийде затвори вратата и се върна на стола. Линда си играеше у Айно, когато дойдоха за тях. Тя сигурно се чудеше къде се бяха дянали?
Вратата се отвори.
— Бихме могли да започнем. Къде смяташе да отиде другарката Алийде? Първо да изясним това.
— Търсех дамската тоалетна.
— Та защо не казахте? Искате ли да отидете сега?
— Не, благодаря.
— Сигурна ли сте?
Алийде кимна. Мъжът запали папироса и заразпитва дали Алийде не би му разказала за местопребиваването на Ханс Пек. Тя му съобщи, че Ханс Пек отдавна не бил сред живите. Убийство заради обир. Мъжът попита това-онова за смъртта му, сетне каза:
— Шегата настрана. Сигурна ли сте, другарко Алийде, че този Ханс Пек не би издал местонахождението ви, ако сега бе на ваше място?
— Ханс Пек е мъртъв.
— Сигурна ли сте, другарко Алийде, че в този момент сестра ви например не разказва, че сте съчинили историята за смъртта му и че всичко, което твърдите тук, е чиста лъжа?
— Ханс Пек е мъртъв.
— Сестрата на другарката Алийде не иска нито присъда, нито затвор, навярно го разбирате?
— Сестра ми няма да тръгне да разказва подобни лъжи.
— Сигурна ли сте, другарко Алийде?
— Да.