Огледа се в огледалото в стаята, докато Мартин разтоварваше каруците, и май дори пофлиртува с жизнерадостното си отражение. Ех, как само й се искаше него да го няма една нощ, да бъде на работа, където и да е, за да може да изведе Ханс от тавана и да я прекарат цялата заедно. Ала не, Мартин не отиде никъде, Мартин искаше да остане с жена си през първата нощ в новия дом, със своята другарка и любима — тя — с нея, макар Алийде да подпита дали нямаше да се нуждаят от мъжа й и намекна, че не би се разсърдила, ако други задължения я изместеха. Мартин обаче само се изсмя на тези глупости. Партията щеше да се оправи и без него една нощ, съпругата му — не!
Миризмата на Ингел още се усещаше в къщата, по прозорците личаха нейните отпечатъци или тези на Линда, най-вероятно на момичето, бяха доста на ниско. На пода под прозореца бе оставена кестеновата й птичка с празни дървени очи и вирнати пера на опашката. Нищо не загатваше внезапно заминаване или припряно събиране на багаж: не бяха оставили отворени чекмеджета, в шкафовете не беше ровичкано. Зееше само онази вратичка, която Ханс бе отворил. Алийде я затвори.
Ингел бе оставила всичко в пълен порядък, бе извадила прилежно роклите, своите и на Линда, от белия гардероб, хубаво бе затворила вратата, макар да беше разнебитена — вечно трябваше да се бута бавно и същевременно здраво, за да не се отвори сама. Ингел я бе притиснала сякаш изобщо не е бързала. Скринът бе опразнен от бельо и чорапи, ала покривката отгоре му си оставаше гладка, а също и чергите по пода, с изключение на онази, която се бе насъбрала, докато Алийде се опитваше да попречи на Ханс да излезе. Преди не бе обръщала внимание на тези неща — докато строеше таванската стаичка за Ханс, избягваше да слиза в къщата, просто се качваше право горе, не се моткаше из кухнята, нито бе сготвила нещо топло за него. Той изяви желание да помогне в изграждането на стаята, ала тя отхвърли молбите му. Душевното му състояние изглеждаше толкова нестабилно, че за него беше по-добре да си седи в старата стаичка, да тъгува и да се налива с ракията, занесена му от Алийде.
Едва сега осъзна, че цялата неразбория в къщата бе причинена от боричкането им при онова първо посещение след отвеждането на Ингел и Линда. По нищо не личеше чекистите да са тършували за оръжия, килерът също беше подреден. Навярно Мартин бе казал на мъжете, че тази къща не бива да се докосва, че той и жена му ще се нанесат там. Дали бяха го послушали? Така или иначе, едва ли, на чекистите не им се налагаше да слушат, когото и да било. Следи от посещението им личаха само по пода: във всяка стая бе останала засъхнала кал от ботушите им. Алийде я почисти, преди да се заеме с подреждането на вещите по техните места. Оставаше й по-късно да провери и двора, най-вероятно там бяха застреляли Липси.
Алийде окачи роклята си в гардероба — с дясната ръка — и доброто й разположение се завърна, макар да не бе успяла да се отърве от Мартин за през нощта. Постави гребена си на масичката под огледалото до този на Ингел. Подреждането на собствените й принадлежности й помогна да почувства къщата като техен общ дом с Ханс. Нашият дом. Алийде можеше да седи на масата в тази кухня, а Ханс — срещу нея, щяха да изглеждат почти като съпрузи. Лийде щеше да готви на своя Ханс, да му топли вода за къпане, да му подава хавлията, когато се бръсне. Лийде щеше да върши всички онези неща, които Ингел бе правила по-рано, цялата къщна работа, отредена на жената в дома. Лийде щеше да му бъде почти като съпруга. Ханс щеше да види, че тя пече по-хубав хляб, плете по-удобни чорапи и готви по-вкусно. Най-сетне се отваряше възможност Ханс да прозре колко грациозна бе Алийде, колко миличка умееше да бъде, сега, когато плитките на Ингел не въртяха главата му все в тяхната посока. Вече щеше да се принуди да говори с нея, не с Ингел. Вече щеше да се наложи да я забележи. И преди всичко, най-сетне трябваше да види нейната собствена изключителност, колко блестящо владее тайните на растенията и изкуството на лечението. В това отношение винаги е била по-талантлива от Ингел, ала кой би обърнал внимание, когато порядъчната естонска домакиня се ценеше по-скоро според умението да меси тесто и сръчността в доенето на крави. Кой би забелязал, че Ингел използваше хряна просто за да овкусява краставичките, докато Алийде лекуваше стомашни болки със същия корен! Сега на Ханс щеше да се наложи да го проумее! Алийде прехапа устни. Не можеше да се пъчи с тези умения, гордостта е краят на всяко изкуство, а скромността — началото, мълчанието пък е силата му.