Алийде приглади косата си, пощипна бузи, изчисти зъбите си с въглищен прах и дълго ги плакна. Това бе прийом на Ингел, затова зъбите й винаги бяха тъй бели. По-рано Алийде не желаеше да й подражава прекалено, затова минаваше и без праха. Сега беше друго.
Дръпна завесите пред прозореца на кухнята и затвори вратата на спалнята, за да не се виждат през нейния прозорец. Пелми обикаляше из двора и щеше да се разлае, ако дойдеше гост, при това доста преди който и да било да успее да пристъпи на двора. През това време Ханс спокойно щеше да се върне в таванската стаичка. Пелми беше обучен да налита и това бе добре.
Искаше й се да създаде уютна атмосфера в кухнята — приготви закуската за Ханс и сложи на масата изсушените цветя от спалнята. Подобни неща подобряват разположението на духа, говорят за любовта и нейните жестове. Най-накрая свали обеците си и ги скри в чекмеджето. Бяха й подарък от Мартин и щяха само да напомнят на Ханс за противни нему неща. Като нагласи всичко, мина през килера и отиде в плевника, отвори вратичката към тавана, качи се горе и отмести балите сено пред тайната стаичка. Новата стена бе съвършена. Почука на нея и отвори вратата. Ханс изпълзя, без да я погледне, само се протегна продължително.
— Ела да закусиш. Мартин отиде на работа.
— Ами ако се прибере посред бял ден?
— Няма. Никога не е идвал.
Той я последва в кухнята. Алийде му подаде един стол и му наля чаша горещо кафе, ала Ханс не понечи да седне, първите му думи бяха:
— Тук мирише на руснак.
Преди Алийде да успее да го възпре, Ханс плю три пъти върху палтото, окачено върху облегалката на Мартиновия стол. После се зае да надушва други следи от него из кухнята — чиния, нож, вилица — и се спря пред умивалника, попипа мокрия сапун от сутрешното миене на мъжа, оставен до него, завъртя стипцата за бръснене, по която вече кафенееха пресни капчици кръв. Изля паницата с все още топлата сапунена вода в кофата с мръсната, стипцата полетя след нея, четката за бръснене и бръсначът вече се носеха натам. Алийде отърча и го хвана за ръката.
— Недей.
Ръката на Ханс остана вдигната.
— Моля те.
Алийде изтръгна четката от пръстите му и я остави на мястото й заедно с бръснача.
— Бръснарските принадлежности на Мартин още са в сандъка. Днес ще го изпразня и ще ги донеса тук заедно с огледалото му. Бъди така добър да седнеш на масата за закуска.
— Някакви новини за Ингел?
— Отворих бутилка къпинов сок.
— На нейната възглавница ли е спал?
Ханс отвори рязко вратата на спалнята, преди Алийде да съумее да отговори, втурна се към леглото и грабна възглавницата на Ингел.
— Излез, Ханс. Някой може да се доближи до прозореца.
Той обаче седна на пода, стиснал в обятията си възглавницата, сгуши се в нея и я долепи до лицето си — чак в кухнята се чуваше как силно желаеше да изпие от нея цялата миризма на Ингел.
— Искам да взема и чашата й в стаичката.
Възглавницата заглушаваше гласа му.
— Не можеш да натрупаш там всичките й вещи!
— Че защо пък не.
— Не може! Вразуми се, де. Не ти ли стига възглавницата? Ще скрия чашата тук в шкафа за съдове, зад останалите. Мартин няма да тръгне да рови там. Стига ли ти?
Ханс влезе в кухнята, седна на масата, остави възглавницата на съседния стол и си наля чаша от хряновата ракия на Алийде — повече отколкото бе необходимо за лек.
По главата му бяха останали сламки от сеното в плевника. Пръстите на Алийде я сърбяха от желание да грабне гребена, да докосне косата му. После Ханс внезапно съобщи, че искал да отиде в гората. Там, където бяха и останалите естонски мъже. Там, където му било мястото.
— Какво каза? — Алийде не можеше да повярва на ушите си. Явно клетвата още бе обвързваща. Клетвата! Клетвата на естонската армия! Да говори за клетва към страна, която вече не съществува! Седеше си там, на нейната маса, въртеше лъжичката в паничката й с мед, и самият факт, че още можеше да върти нещо в ръцете си, бе само и единствено нейна заслуга. Другите, дето бръщолевеха подобни неща, скитаха из горите преследвани, изгладнели, с вкочанени от мръсотия дрехи, вече изстинали от страх, преди да ги покоси последният куршум. А този ми тук господин си въртеше лъжичката в паничката с мед!