Момчето на птицегледачката разучаваше песъчинките по носовете на обувките си.
— Да не би майка ти да е фашистка?
Ян се засили и запрати с крак чакъл по него.
Алийде извърна глава и се отдалечи. Тъкмо бе развела кинаджиите из администрацията на колхоза, по-късно Мартин щеше да доведе хора с новия камион, явно бе поставил брезови стволове по ъглите на ремаркето му. С тях изглеждаше по-добре, пък и предпазваха пътниците от вятъра, Мартин бе въодушевен от идеята на тръгване за работа същата сутрин. Вечерта щеше да има прожекция, първо _Съветският естонски преглед_ щеше да представи «Щастливите дни на сталинистите», последван от филма «Битките за Сталинград», кой знае коя част, или пък беше «Светлините на колхоза»?
Операторът показваше прожекционния апарат на малчуганите, дето се въртяха около колата му като пумпали, с жадни очи, неизменно вкопчени в машината. Някой вече бе споменал, че искал да стане кинаджия, като порасне — щял да кара кола и да гледа всички филми. Счетоводителката подреди скамейките в залата, прозорците щяха да закрият с войнишки одеяла. Утре в училището щеше да има безплатна прожекция: «Разказ за един истински човек — героична история». Майката на Ян се стовари на мястото си в своя гащеризон, избърса чело и обясни нещо за бригадата на жените трактористки. Семейството бяха естонци, дошли от Русия. Бяха съхранили езика си, макар иначе съвсем да приличаха на руснаци. Като пристигнаха в колхоза, не носеха и вързоп, ала сега в усмивката на майката блестеше злато, а синът й преследваше фашистите. Едната стая на отредената им къща бяха превърнали в кошара за овце. Когато Алийде отиде на посещение, завързаха животните за краката на изоставено там пиано. Красиво немско пиано.
В администрацията рано-рано бяха надошли и момичета в очакване да пристигнат кинаджиите. В групичката им имаше доячка, позната на механика, който се зае да я разсмива и настоя да остане на танците, организирани след прожекцията. Кинаджията щеше да пуска грамофона, а красивите девойки да затанцуват така, че крака да не им останат. Хи-хи, доячката направи опит да се изкикоти кокетно, ала звукът изобщо не подхождаше на червените като знаме селски бузи, хи-хи. Алийде се подразни от възторжения, обнадежден поглед на шестнайсетгодишното момиче, насочен към момчето с накривената бейзболна шапка, което пушеше папироса. Повдигаше бричовете си и свирукаше филмови мелодии, озарен от прожекторите на доячката като някаква си звезда. В горещия летен ден изпод гърдите й се разнасяше миризмата на пот. На Алийде й се искаше да зашлеви тази глупачка, да й разясни, че кинаджията разсмиваше по същия начин доячките във всяко село, всяка шестнайсетгодишна, и всяка от тях имаше същия алчен за бъдеще поглед, същата изпъчена гръд със същата привлекателна цепка на бюста, еднакво изкусителна всеки път, на всяко ново място, пляс, момиченце, пляс, разбра ли? Алийде се облегна на колата и загледа крадешком как кинаджията скришом галеше пухкавата ръка на доячката, и макар тя самата да знаеше онова, за което момичето и не подозираше — че момчето ги разправяше същите на всички притежателки на млада гръд — все пак й се зловидеше, дето доячката поне за един кратък миг можеше да повярва в бъдещето, в което двамата с кинаджията танцуваха и гледаха филми заедно, а навярно някой ден щеше да приготвя на момчето си вечеря в тесния им общ дом. Колкото и малък да бе шансът за общо бъдеще между доячката и оператора, той все пак бе по-голям от този за Алийде и Ханс. Боже милостиви, всички най-невероятни двойки имаха по-голям шанс.
Момчето на птицегледачката притича покрай нея. Ян отърча подире му. От пясъка се завихри прах и Алийде кихна, дочу познати стъпки с привичния им ритъм. Поздрав гръмна като тромбон, нямаше нужда да вдига глава, позна гласа, гласа на онзи мъж, отишъл да доведе Линда от съседната стая в подземието на кметството.
— Добре дошъл на работа — разнесе се откъм администрацията. — Това е новият ни главен счетоводител.
Изпита нужда да седне. Силата й изтече от краката и пясъка. Операторът забеляза замайването й и остави електрическия мотор, който държеше в ръка, механикът продължаваше да забавлява доячката, операторът заведе Алийде до пейката, попита я какво й е и се наведе над нея. Дюкянът на панталоните му от молескин увисна пред носа й, любопитният поглед я мамеше малко по-нагоре. Алийде отвърна, че главата й се замаяла от жегата, случвало й се. Операторът отиде да й донесе вода. Тя опря глава на коленете си, кръстосаните отгоре им ръце трепереха и те се затресоха в такт. Хромираните кожени ботуши минаха на една ръка разстояние от лицето й, завихряйки прах в нейното дихание. Алийде събра краката си и притисна бедра о пейката, за да спре треперенето. Дробовете й пресъхнаха от пясъка, вътрешната й влажност изтече по пейката под формата на пот изпод мишниците, нададе слаб стон в опит да си поеме кислород, ала от дробовете й се изтръгна само прах, песъчинките вътре се вихреха сухи. Операторът й донесе чаша вода. Ръката й разля половината и се наложи той да й я държи, докато пие. Мъжът извика на някого, че нямало нищо тревожно, жегата й замаяла главата. Алийде опита да кимне, макар кожата й да бе толкова сгорещена, че я усещаше как се свива, придърпвайки я на купчина, а през това време птиченцата от околните дървета чуруликаха и късаха лакомо късчета от синьото небе и белите облаци с малките си човчици, откъсване, чуруликане, откъсване, чуруликане, откъсване, чик-чирик, храс, преглъщане, храс, изплюване, черните им очички се въртяха и всеки неин песъклив дъх ги караше да подскачат.