Не можеше да отиде там, никога.
Този ден Ханс не получи топла храна.
Под съда с месо в килера намери яйца на муха.
Уверението от медицинския съвет освободи Алийде и от най-леката работа за една година. След това можеха и да удължат срока, ако състоянието й го налагаше.
Веднъж сдобила се с документа за астматици, въздухът се втурна скорострелно в дробовете й, кислородът я замая, а упойващият аромат на божурите, свежата трева и лекото ухание на лайка развълнуваха гърдите й. Пронизителното чуруликане на птичките не причиняваше болка в ушите й, нито пък граченето на враните откъм торището. Алийде обикаля из двора, докато видя звездите и си спомни какво бе съществуванието някога, преди много дълго време, какво бе усещането за лекота — де да можеше винаги да го изпитва. Пелми седеше с наострени уши до купичката си при вратата на плевнята в очакване след доенето да получи утайката и пяната от млякото. Времето беше на оправяне. При лошо време млякото на Пелми винаги вкисваше.
Диагнозата
80-те, Западна Естония
С наближаването на първомайската манифестация през 1986 г. Алийде беше убедена, че кракът на Мартин няма да издържи на цялото това ходене, ала той не бе съгласен и се включи енергично в празненствата с жена си, прикачена за ръката му. Ленин се вееше красив на фона на червения плат, насочил поглед към бъдещето, а Мартин имаше същото отправено напред, непоклатимо изражение. Доброто настроение оживяваше знамената и хората, а въздухът бе натежал от цветчета и барабанен тътен.
На следващия ден Талви се обади от Финландия.
— Мамо, стой си у дома.
— Моля? Защо? Какво се е случило?
— Имаш ли йод?
— Не.
— В Украйна е гръмнал атомен реактор.
— Не!
— Така е. Във Финландия и Швеция са измерени високи стойности на радиация. Чернобил. Там, разбира се, не са споменали нищо.
— Не.
— Дръж татко у дома и намери йод. Не му казвай. Така или иначе няма да повярва. Не яж гъби и горски плодове. И не бери никакви.
— Още не са узрели.
— Наистина, мамо. Дори на есен. Засега не излизайте от дома два-три дни. Дотогава лошият облак ще е отминал. Във Финландия не разрешават да се извеждат кравите, за да не пасат заразената трева. Сигурно ще ги държат вътре цяло лято. Не включваме кухненския ширм…
Разговорът прекъсна.
Алийде остави слушалката на мястото й. Талви звучеше потресена, което не бе типично за нея. Обикновено гласът й беше равен. Такъв бе станал, след като се пресели във Финландия при мъжа си. Пък и не се обаждаше често, доста рядко всъщност, което, естествено, бе разбираемо, понеже разговорът трябваше да се поръча и невинаги го разрешаваха, а случеше ли се да се получи, трябваше да чакат часове наред за линия с едва доловим сигнал. Освен това бе противно да знаеш, че обажданията се подслушват.
Мартин викна от гостната:
— Кой беше?
— Талви.
— Защо се обади?
— Просто така. Разговорът прекъсна.
Алийде отиде да гледа новините. За Чернобил не споменаваха нищо, макар експлозията да бе станала преди няколко дни. Обаждането на дъщеря им изглежда не заинтригува Мартин особено. Или пък, ако го вълнуваше, той изобщо не го показваше. Нещата помежду им се влошиха, особено след като Талви се изсели. Мартин имаше планове за дъщеря си, блестящия пионер, завидна кариера в партията. Никога не би одобрил заминаването й на Запад.
На следващия ден в селския магазин пристигна стока. Алийде се нареди на опашката с велосипеда си, ала се отби и в аптеката за йод. Купуваха го и доста голям брой други хора. Значи беше вярно. Когато се прибра вкъщи, Мартин вече бе научил от приятели.