Веднъж започнала, Зара се въодушеви от разказа си. Думите имаха добър вкус. Домъчня й дори за Зара Долуханова. И за Мумий Трол.
И Катя искаше да чуе за Владики, ала колкото и да се пънеше, Зара не успя да й разкаже нищичко за този град. През главата й минаваха само спорадични картини, и то такива, които изникваха в съзнанието й по време на разговорите с Катя, ала за тях не искаше да й споменава, например как в годината на Чернобил баба й започна да суши сухари, опасявайки се от война, и как след нещастието гледаха телевизия, без още да знаят нищо за случилото се, а хората по телевизията танцуваха по киевските улици. Чернобил бе неудобна тема, понеже Катя произхождаше оттам и по тази причина искаше да се омъжи за чужденец и се интересуваше от Владики. Просто искаше да има деца. На подходящия кандидат-татко смяташе да каже, че е родом от друго място, не Чернобил. Планът бе добър и според Зара и й се искаше да я поразпита повече, Катя не светеше в тъмното и по никакъв начин не изглеждаше по-различна от другите момичета. Освен това й бе казала, че според нея колкото по-малко се говореше, пишеше и знаеше за Чернобил, толкова по-добре. Катя бе права. И Зара не искаше да я прегръща, дори в случаите, когато плачеше от мъка по семейството си или след лош клиент. Предпочиташе да я утешава, като заговори за нещо друго, каквото и да е, само не за Владики. Мислите за родния град й се струваха странно нередни на онова място. Сякаш Зара не бе достойна за спомените от него. Сякаш всички красиви спомени щяха да бъдат омърсени, ако ги допусне в главата си на онова място, в онова състояние, камо ли да говори за тях. Скритата под дрехите снимка докосваше само от време на време през плата, уверяваше се, че съществува. Паша, разбира се, знаеше, че Катя е чернобилско момиче, понеже бе отишъл да я прибере отнякъде близо до Киев, ала й бе заповядал да казва, че е рускиня, в случай че някой клиент попита — нито един от тях не би желал да навре оная си работа в смъртница.
Зара се опитваше да се отърси от спомена за Катя, не искаше да разказва на Алийде за нея, трябваше да си остане във Владики. Бъбренето й почти бе накарало жената да се усмихне и тя бутна към нея второ парче пай. Зара го прие и се почувства нагла. Не можеше да забрави просто така, че бе свикнала за всичко да иска разрешение от Паша. Беше нагла, понеже бе приела пая, без той да й позволи. Беше нагла с историите за родното си място пред човек, с когото Паша не й бе разрешил да разговаря. Беше нагла, понеже не биваше да бъде там, на място, където не се нуждаеше от съгласието му, за да отиде до тоалетната. Ако сега я заболеше глава, Алийде сто на сто щеше да й предложи лек, без да я моли. Ако започнеха женските й мъки, Алийде веднага щеше да й даде нещо, да приготви баня, да й донесе бутилка с гореща вода в леглото и тя нямаше да й бъде задължена. Всеки момент тази нереалност можеше да се разсее, а Зара отново да изпадне в познатата действителност, при клиентите и дълговете, всеки момент Паша и Лаврентий можеха да свият на двора, всеки момент, и тогава вече нямаше да може да се сеща за Владики, да черни спомените за родното си място с този свят. Ала сега имаше възможност да мисли за тях.
— Та ти си била щастлива там — Алийде звучеше смаяна.
— Разбира се.
— Как така разбира се?
Внезапно жената се възрадва, сякаш бе открила някаква новост.
— Е, та това е прекрасно!
Зара вирна глава.
— Да. Беше забавно и да бъда пионер.
Никога не беше добра в маршируването в строй и тем подобни неща. Ала бе приятно да седят около лагерния огън и да пеят. Гордееше се и с пионерската си значка. Бе се възхищавала на червения й фон и бе галила ясното, златно чело на Ленин, златните му уши.
Докато говореше за Владики, Катя все пак се вясваше в главата й от време на време. На нея никога не би могла да разкаже за града. Що се отнася до Катя, не бе успяла навреме, а молбата й дори не беше кой знае колко голяма. Зара си бе мислила, че все пак щеше да дойде денят, в който би направила Катя владивостокско момиче, ала той така и не настъпи. Дали да не поеме риска да изкопчи от Алийде тайните й, макар да съществуваше вероятността тя да не й помогне по въпроса с Паша?
Момиче като пролетен ден
1991, Берлин
Паша пусна видеокасетата. Най-напред на екрана се появи еректирал червен член, после висналото, космато шкембе на мъж на средна възраст, сетне гърдите на младо момиче. Мъжът й заповяда да си стисне циците и тя започна да ги мачка и масажира, а той се заигра с пишката си. В кадъра влезе и втори мъж, който разкрачи бедрата на момичето, разтвори я и извади самобръсначка за еднократна употреба, с която я обръсна.