Паша седна на дивана, зае удобна поза и отвори ципа си.
— Ела да видиш.
Зара не се подчини достатъчно бързо, при което той дойде и я дръпна пред екрана, изпсува и се върна на дивана, извади оная си работа. Видеото вървеше. Паша мастурбираше. Коженото му яке скърцаше. Навън беше ден. Хората отиваха на пазар, купуваха братвурст и кисело зеле и говореха на немски, муха бръмчеше около лампата в магазина…
— Гледай!
Паша я удари по тила и седна до нея, за да бъде сигурен, че следи видеото. Изхлузи пеньоара през главата й и й заповяда да застане на четири крака със задните си части към него, задника, лицето към екрана.
— Разтвори крака.
Разкрачи се.
— Още.
Подчини се.
Паша мастурбираше зад гърба й.
На екрана шкембестият мъж тикна пишката си в лицето на момичето, смяташе да се изпразни в него.
Момичето имаше нейното лице.
Ликът й се покри със сперма. Вторият мъж навря члена си в нея и застена. Паша еякулира, по бедрата на Зара се стече топъл секрет. Той закопча панталона си и отиде да си вземе бира. Кенът изщрака. Дългите глътки на Паша отекваха из почти празната стая. Зара продължаваше да стои на четири крака пред видеото. Коленете я боляха.
— Обърни се насам.
Зара се подчини.
— Разтъркай я тая путка. Разкрачи се както трябва.
Зара легна по гръб и размаза спермата му в себе си.
Паша извади фотоапарат и щракна една поза.
— Сигурно разбираш какво се случва с тези снимки и записи, ако речеш да ме разиграваш.
Зара спря да търка.
— Ще ги пратя на твоята бабушка. После и на Саша, и на родителите му. Разполагаме с имената и адресите им.
Дали Оксанка им бе разказала за Саша? За него не искаше да мисли никога повече. Понеже Саша изникваше в съзнанието й като глас, който изричаше името й и понякога я будеше. Само заради него на моменти си спомняше, че е Зара, а не Наташа. Особено на границата със сънищата, в този пейзаж, размекнат от алкохол и други вещества, изведнъж се случваше да почувства как Саша се сгушва около нея, ала веднага се отърсваше от това усещане. Никога нямаше да създаде с него първия им общ дом, нито пък щяха да пият шампанско в деня на дипломирането си, та бе по-добре да не мисли за подобни неща, по-добре да изпие чаша ракия, да вземе хапче, да помоли Лаврентий за глътка силно питие и да го изсмуче. Иначе не си струваше да размишлява твърде много, така беше по-добре, така беше по-лесно. Не биваше да забравя само едно: макар лицето на Зара да бе на лентата на Паша, то не разказваше нейната история, а тази на Наташа, това никога не биваше да се превръща в историята на Зара. Нейната бе някъде другаде, на лентата беше историята на Наташа.
Дори куче не може да прехапе веригите на наследствеността
1992, Западна Естония
Когато момичето заговори за своя Владики, ъгълчето на окото й спря да трепка, забрави да попипва ухото си, по бузата й заигра трапчинка, изчезваше и пак се появяваше. Кухнята се къпеше в слънчева светлина.
Момичето имаше красив нос. Такъв, че да го гледаш с удоволствие още от рождението й. Алийде се опита да си представи Талви на мястото на Зара, бъбреща на кухненската маса, с весели пламъчета в очите, разказваща за живота си, ала не успяваше. Винаги, когато Талви идваше на гости след преместването, бързаше да си замине. Ако Алийде бе по-различна майка, дали и Талви щеше да бъде друга? Може би нямаше да сумти по телефона, че във Финландия всичко необходимо се купувало от магазина, когато Алийде я питаше дали е засадила нещо в градината. Ако тя самата бе по-различна, дали Талви щеше да идва да й помага за беритбата на ябълки, вместо само да праща лъскави снимки на новата си кухня, новия си хол, новия си кухненски робот, а никога свои. Може би на младини нямаше да се възхищава на лелята на приятелката си, която живееше в Швеция и имаше кола, и изпращаше на момичетата списание «Бурда». Може би нямаше да заиграе на обменно бюро, да упражнява диско танци. Тогава може би нямаше да копнее за друго място. Всъщност, те и другите това искаха, значи последното не бе грешка на Алийде. Ала защо това момиче, разказващо прехласнато за Владики, не бе желало да се изсели на Запад? Искало само да си спечели пари. Навярно само Естония бе тъй претъпкана с хора, останали да натякват, че по време на войната трябвало да заминат за Финландия или Швеция, и тази мантра се бе предала на идните поколения с приспивните песнички. Или пък Талви си бе намислила да пожелае чужденец за мъж, понеже моделът, предлаган й от съюза на собствените й родители, бе нещо, което далеч не искаше за себе си. Това момиче тук мечтаеше да стане лекарка и да се завърне у дома, ала Талви още от пубертета бленуваше единствено да замине със западняк. Започна се с хартиените кукли, на които рисуваше дрехи като от «Бурда», и продължи с дънките «Сангар», които търка цяло лято. Талви и приятелките й ги триеха с тухли до безкрай, за да добият същия износен вид като западните. Същото лято съседските момчета си играеха на «хайде да отидем във Финландия», построиха си сал и преплаваха с него пътната канавка, после се върнаха, понеже не знаеха какво биха могли да правят в тази Финландия. Разочарованието на Мартин растеше от ден на ден. Тогава Алийде не споделяше огорчението му, но сега, когато реституцията стана актуална, трябваше да признае, че изпитваше същото спрямо Талви, понеже напредването на този процес не я интересуваше на йота, нито пък подготовката на документите. Ако Алийде бе по-различна майка, дали Талви щеше да поеме нещата тук като нейна помощница?