В деня преди момичето да се появи, Айно за пореден път дойде да й дърдори по въпроса със земите и Алийде повтори съвета си за кой знае кой път: Айно трябваше да подаде документите заедно с братята си, нищо че бяха такива пияници. Ако се случеше нещастие с някого от тях, поне щеше да има кой да движи нещата. Тя пък все искаше да чака поне армията да се изтегли от страната — подозираше, че руснаците щяха да се върнат с пълни редици и какво — пак ли щяха да се събират на гарата и да ги тъпчат във вагони за добитък? И Алийде нямаше как да не се съгласи, че онези войници засега не даваха изгледи да ходят никъде, само от време на време се вясваха в селото да крадат, отвеждаха воловете и опразваха магазините от тютюн. Те пък се възползваха от облагата да купуват от тях армейски бензин.
Алийде примижа, гърлото я стегна. Дори това руско момиче, седнало на стола с разклатените крака, бе по-заинтригувано от случващото се в кухнята от собствената й дъщеря. Талви никога не би заговорила за детството си с тъй красиви думи. Нито пък се бе случвало да попита как се приготвя мехлемът от невен. Това момиче искаше да знае необходимите съставки. Това момиче би се увлякло по всички чалъми, научени от Крел, какви треви да къса сутрин и какви при новолуние. Ако бе възможно, със сигурност щеше да я придружи да берат жълт кантарион и бял равнец, когато настъпи подходящото време за тази работа, Талви никога не би го сторила.
Алийде иска да спи спокойно нощем
1953-1956, Западна Естония
Когато Алийде пристигна в родилния дом, рускините викаха:
— Батюшка Ленин, помоги мне!*
[* Бащице Ленин, помогни ми! (рус.). — Б.пр.]
И все още викаха на помощ Батюшка Ленин, когато я изписаха оттам с Талви, а Мартин благодари именно нему, щом плачещото сукалче пристигна вкъщи. Той дълго бе чакал дете и това го бе съсипало — вече беше сигурен, че от него никога няма да стане баща. Алийде не беше особено опечалена, не искаше повече да приближава деца, нито пък да отглежда дете, което да продължи рода й в този нов свят, като новия човек от този нов свят, ала в годината на Сталиновата кончина, насред цялото объркване, причинено от смъртта на Бащицата, в утробата й започна да расте бебе. Мартин приказваше на малкото още отпреди да се роди, Алийде не бе способна да му говори дори и след появата му на този свят. Остави плямпането на него и се зае да вари ракиени шишета, за да им слага биберони, взираше се неотклонно в потъмняващите в тенджерата биберони, загряваше игли за кърпене и им пробиваше дупки с тях. Мартин хранеше Талви. Дори в обедната си почивка се прибираше да се погрижи за тази важна работа — Алийде се опитваше понякога, ала нищо не излизаше и детето спираше да плаче чак когато баща му се притечеше на помощ.
Алийде се грижеше по друг начин за мирното детство на дъщеря си.
Една вечер, когато се прибра, Мартин лъхаше на ракия. Зае се да чисти гъби, току спираше, за да изпуши по някоя «Прима», после пак се връщаше към гъбите. По радиоточката гръмко оповестяваха постиженията на социалистическия труд, кой и къде бе преизпълнил нормите. Алийде приготвяше сок от сладко «Космос», изстиска тубичката в каната и добави вряла вода и лимонена киселина. Течността се оцвети в червено, Алийде даде наполовина пълната тубичка на момичето, което засмука сладкото от френско грозде направо от нея.
— Пътуват насам.
Алийде разбра на мига за кого ставаше дума.
— Шегуваш се.
Ала Мартин говореше сериозно.
— Започнали са да ги реабилитират.
— Какво означава това?
— Че Москва ги е пуснала да се върнат. Така се говори в Талин.