— Каква книга?
— Тази.
Подаде му я.
— Откъде си я взела?
— Леля ми я даде.
— Каква леля? Алийде!
— Нищичко не знам — извика тя от кухнята.
— Талви?
— Майката на Милви. Ходихме да си играем у тях.
Мартин се втурна навън. Дори палтото си не облече. Само взе момичето със себе си, за да му покаже къде живее Милви.
Талви се прибра първа, тичешком и разплакана. По-късно същата вечер се сгуши до баща си, за да се помирят. В кухнята се процеждаше тютюнев дим и скоро се чу детски кикот, Алийде седеше край изстиващите картофи. Паницата с храна за пилците вече бе готова, сосът за вечерята изстиваше на масата, по повърхността му се образува ципа, помътня. Чорапите за кърпене на Мартин я чакаха на стола, а под него — кошница вълна за чепкане. Утре в училище Талви щеше да тормози децата, чиито семейства празнуваха Коледа, без съмнение. Утре вечер щеше да разкаже на татко си как е ударила момчето на Прикс със снежна топка, а друго е попитала за това, което баща й сигурно точно в този момент я заставяше да пита децата на подобни семейства: «И видя ли Исус? Майка ти навита ли му е?» А той щеше да я похвали, тя щеше да се изкиска гордо и да се нацупи на Алийде, забелязала, че в майчините похвали нещо не достига, както винаги. Вечно им липсваше искреност. Дъщеря й щеше да порасне с похвалите на Мартин, с историите, които й разказваше, и в които нямаше нищо естонско. Дъщеря й щеше да порасне с истории, в които нямаше нищо вярно. Алийде в никакъв случай не можеше да й разказва приказките на собственото си семейство, онези, дето ги знаеше от майка си и като дете я бяха приспивали в коледната нощ. Не можеше да й предаде нищо от онова, с което тя самата бе израснала, а също и майка й, баба й и нейната майка. Не й трябваше да й споделя собствената си история, само онези другите, всички ония, с които бе израснала. В какъв човек би се превърнало дете, което си няма общи истории с майка си, нито пък разкази, нито шеги? Как да бъде майка, като нямаше от кого да потърси съвет как да постъпи в създалата се ситуация?
Талви никога повече не се заигра с Милви.
Мартин се гордееше с нея. Според него момичето бе чудесно. Най-чудесна Талви бе в моментите, когато заявяваше, че искала да стане дъщеря на Ленин, когато порасне. Мартин пък изобщо не се притесняваше, задето момичето му не различаваше росните капки по живовляка, нито пък мухоморката от мъхнатката, макар че според Алийде подобно нещо не би трябвало да е възможно, не и със същите гени като нея и Ингел.
Страданията пречистват паметта
60-те, Западна Естония
Докато Мартин се грижеше и за други аспекти от отглеждането на детето в семейството, Алийде пое отговорност за всичко свързано с реденето по опашки. Годините минаваха, а Мартин не бе повикан в Талин, с което намеците за възможностите пред него в кариерата заглъхнаха и Алийде вече не чакаше той да уреди набавянето на продукти чрез партията, та се редеше на опашка след опашка, стиснала Талви за ръка, като по този начин я учеше какъв е животът на порядъчната съветска жена. Определено успяваше да се отърве от опашката за месо, понеже в месарницата работеше нейна позната, Сийри. Когато й съобщеше, че са заредили със стока, Алийде поемаше на слалом между претъпканите боклукчийски кофи пред задната врата на магазина, влачейки Талви за ръка. Така и не се научи да върви бавно с детето и въпреки добрите си намерения, все ускоряваше ход, та се налагаше момиченцето да тича след нея. Алийде, естествено, разбираше, че се държеше така, сякаш искаше да избяга от детето си, ала нямаше начин да изпита угризения на съвестта и в опитите си да се прави на добра майка се чувстваше най-гротескно. Предпочиташе да се съсредоточи върху хвалбите за бащинските умения на Мартин пред останалите жени, напълно заличавайки себе си като майка. Понеже той бе брилянтен баща, другите жени я смятаха за най-щастливата сред тях.
За нейна радост детето поотрасна и започна да тича подобаващо след майка си дори и през рояците мухи в задния двор на месарницата. Понякога насекомите влизаха в ушите и носовете им, друг път по-късно ги намираха в косите си или най-малкото така я сърбеше скалпът, та Алийде бе съвсем сигурна, че някоя от тях бе снесла яйцата си на главата й. Мухите обаче изглежда не безпокояха Талви, дори не махваше, за да ги пропъди, оставяше ги да се разхождат по ръцете и краката си, което отвращаваше майка й. След всяко посещение при Сийри тя разплиташе плитките й и разтърсваше косата й. Знаеше, че е глупаво, ала не можеше да се сдържи.