Четвърта част
Освобождение междувременно раждане в друг свят
Паул-Ерик Румо
Как виждат, за да летят в тъмното?
За свободна Естония!
Октомври 1949
Препрочитам писмата от Ингел. Копнея за момичетата ми. Малко ми олеква, като знам, че са добре толкова надалеч. Страшно много са тези писма. Последният път, когато отведоха хора в Сибир, писма пристигаха едва веднъж-дваж годишно, а новините не бяха добри.
Трябва да насека дърва за бъчви. Сега времето е сгодно, скоро старата месечина ще започне да расте и тогава вече ще бъде твърде късно. Кога ще успея да направя нови бъчви за къщата си? Кога ще мога отново да пея? Скоро гърлото ми ще забрави това умение.
Усещам пълнолунието и не мога да спя. Трябва да кажа на Лийде, че сега му е времето да се секат дърва за огрев. Цепениците от пълнолуние съхнат добре. Та нейният мъж изобщо не разбира от тези неща, има представа от селскостопанската работа точно колкото Лийде от шев и кройка. Чорапът ми от Ингел се проби и тя го закърпи. Вече не става за носене.
Де да имаше от къпиновия сок на Ингел.
Труман трябваше вече да е дошъл.
Иде ми да заритам стената, но няма как.
@ Ханс Пек, син на Ерик, естонски селянин
E$
_1992, Западна Естония_
Лукът в тенджерата бе омекнал достатъчно, Алийде добави захар, сол и оцет. Хрянът бе насълзил и нейните очи, и Зарините, та отвори вратата, за да проветри. Зара реши да пробва да попита нещо направо. Навярно би било добре да започне от Мартин, не директно от баба си. Не смогна да продължи мисълта си, понеже бръмченето на приближаваща се кола ги смрази и двете.