– Благодаря.
– Едва ли е нужно да подчертавам, че от мен ще получиш само общата картина. Ще ти дам имената на други хора, които са запознати с нещата, трябва да има електронна следа, че си се свързала с всички тях. Искам случаят да се разчуе, но не си струва да загубя председателството на Комисията заради това.
– Толкова ли е важен?
– Не чак толкова. Средна работа. Но манията по секретност вече излиза извън контрол. Знаеш ли, че сега разузнавателните служби не само номерират и бележат всяка страница от секретните доклади, които ни изпращат, а си играят да променят и разстоянието между буквите във всеки екземпляр? Как се казва това, разредка ли?
– Да, разредка.
– Доколкото разбирам, така всеки екземпляр става уникален. „В технологията вярваме.“ Ето това трябва да сложат на новата банкнота от сто долара.
С течение на годините у Лейла се беше зародило убеждението, че политиците в буквалния смисъл на израза са замесени от друго тесто, различно по химическия си състав тесто. Сенаторът беше разплут, с мазна коса и сипаничав, а въпреки това беше невероятно магнетичен мъж. Порите му излъчваха някакви феромони, които я караха да иска да го гледа, да продължава да го слуша, да му се хареса. И тя наистина се чувстваше харесвана. Той го умееше това.
– По този начин може да си го научила от всеки от тях – каза сенаторът, след като тя си записа имената. – Проблемът е, че прекалено много вярваме на технологиите. Доверяваме се на техническото обезопасяване на бойните глави и не обръщаме нужното внимание на човешкия фактор, тъй като технологичните проблеми са лесни, а тези с хората – трудни. Това важи за цялата страна в момента.
– По-лесно е да оставиш журналистите без работа, отколкото да намериш с какво да ги замениш.
– Това ме влудява. Няма нужда да ти казвам на какво ниво е бойният дух на екипажите на бомбардировачи и обслужващите ракетните установки. Чак толкова нямаме вяра на технологиите, че да заменим хората там с машини. Може и да стигнем до този етап, но междувременно тези назначения са самоубийство в кариерно отношение. Там отиват тези, които не стават за нищо, най-глупавите, и те пазят най-страшните ни оръжия и умират от скука. Мамят на изпитите, нарушават правилата, провалят се на медицинските изследвания. Или намират начин да ги минат успешно.
– И в Албакърки ли?
– Не са само амфетамини. Става дума за офицери от армията. Дори не смей да си запишеш името Ричард Кенили, но го запомни добре. Човекът, който може всичко – явно има по един такъв във всяка база. Надявам се, нямаш нищо против, че обобщавам много страници от доклад с уникална разредка, вместо да ти дам да го прочетеш?
– Разбирам ви, не бива да изпускате самолета.
– Почти всичко, което може да се отпусне с рецепта. „Адерал“, „Оксиконтин“. Наркотици, които ти помагат да убиеш времето, докато колегите ти от Академията летят на истински мисии или си хапват скариди в „Локхийд“. Знаеш мнението ми за законодателството в областта на наркотиците. В случая говорим за наркотици като за офицери, не за кашици. Все пак колкото и да е несправедливо законодателството, в армията наркотиците са забранени. А понякога може да се случи изследванията за наркотични вещества да дадат положителен резултат. И ако си Човекът, който може всичко, това поставя таван пред растежа на търговията ти. Какво можеш да направиш тогава?
Лейла вдигна рамене.
– Караш приятелите на твоите приятели, които ти доставят наркотиците, тихомълком да сложат ръка на лабораторията, която изследва пробите от урина.
– Наистина ли? – възкликна Лейла.
– Жалко, че не мога да ти покажа доклада – отвърна сенаторът.– Защото нататък става още по-весело, тоест още по-страшно. Кои са тези приятели? Не харесвам думата „картел“, изобщо не е удачна в случая. Би трябвало да ги наричаме „Ди Ейч Ел Специални доставки“ или „Фед Екс Незаконни доставки“, защото точно с това се занимават. Ако произвеждаш фалшиви лекарства срещу рак в Ухан и искаш да изпратиш контейнер с продукцията си до американските си клиенти, на кого ще се обадиш? На „Ди Ейч Ел Специални доставки“. Същото е и с оръжията, дизайнерската дрога, малолетните проститутки и всички видове наркотици. Едно обаждане за всичко. Апетитът на американската средна класа за наркотици осигури капитала за изграждането на едни от най-ефективните и добре структурирани компании в света. Предметът им на дейност е доставка на стоки, а седалищата им са само на няколко километра на юг от границата. И нашият Човек, който може всичко, Ричард Кенили, чието име трябва да запомниш, без да го записваш, е въртял търговия с тях в продължение на няколко години точно под носа на какви ли не главни инспектори и проверяващи, и всичко това излиза на бял свят само защото един учебен макет на В61 се е оказал не там, където трябва да бъде.