– Виното нещо не ми върви – обади се тя от печката. – Ще ми забъркаш ли и на мен един „Манхатън“?
– Аз ще ти направя – скочи веднага Пип.
Откакто Пип се беше нанесла при тях, Лейла пиеше повече. Докато вечеряха, тя се усети, че се е впуснала във високопарна тирада за лъжливото обещание на интернет и за възприемането на социалните мрежи като заместител на журналистиката, идеята, че не ти трябват репортери във Вашингтон, след като можеш да следиш коментарите в туитър на конгресмените, не ти трябват фотографи, след като всеки има телефон с камера, няма нужда да плащаш на професионалисти, след като можеш да разчиташ на активността на постоянно висящите в интернет, не ти трябва разследваща журналистика, след като сред нас обикалят титани като Асанж и Волф...
Даваше си сметка, че е насочила тирадата си срещу Пип, че губи хладнокръвния си облик с атаките си срещу нейната маска на хладно безучастие, но под повърхността се усещаше и подмолното течение на огорчението ѝ към Том. Веднъж, доста отдавна, той беше споменал, че се познава с Андреас Волф, били се срещнали в Берлин още когато бил женен. Тогава ѝ каза само, че Волф е харизматичен, но неуравновесен човек със свои тайни. Но начинът, по който го беше изрекъл, караше Лейла да си мисли, че Волф е имал немалко значение за него. Също като Анабел, Волф принадлежеше към тъмната сърцевина на вътрешния живот на Том, на историята му отпреди появата на Лейла, с която тя се съревноваваше. Тъй като му беше благодарна, че той не я ръчка и човърка, тя също не го ръчкаше и човъркаше. Но нямаше как да не забележи колко внимателно Том пази спомените си за Волф и заради това Волф пробуждаше у нея същата ревност, която Лейла изпитваше към Анабел.
Това беше излязло на бял свят преди около година, когато ѝ беше оказана честта да бъде интервюирана от „Калъмбия Джърнализъм Ривю“. В отговор на въпрос за изнасянето и публикуването на поверителна информация, тя доста злобно беше нападнала проекта „Слънчев лъч“. Когато прочете интервюто, Том се беше ядосал. Защо да настройва против себе си фанатиците, които нямат какво да правят по цял ден, освен да изкривяват думите на несъгласните с тях „лудити“? Та нали и „Денвър Индипендънт“ зависи от интернет не по-малко от „Слънчев лъч“? Защо да се излага на евтина критика? Лейла беше премълчала отговора, който ѝ беше на езика: „Защото ти нищо не ми казваш“.
Тя продължи с подсилената си от коктейла тирада, като я насочи към доминацията на мъжете в Силициевата долина, които експлоатират не само програмистките, но и жените като цяло, прелъстяват ги с нови технологии за обмен на клюки, дават им илюзията за мощ и напредък, а в същото време запазват властта върху средствата за производство, освобождение менте, феминизъм менте, Андреас Волф менте; Пип престана да се храни и нещастно се взираше в чинията си. Накрая Том, който също се беше поопил, я прекъсна.
– Лейла, ти като че ли смяташ, че не сме съгласни с теб.
– А ти съгласен ли си? Пип съгласна ли е? – Тя се обърна към Пип. – Имаш ли изобщо мнение по този въпрос?
Пип се ококори, но не вдигна поглед от чинията си.
– Разбирам на какво почиват доводите ти – каза тя. – Само че според мен има място и за журналистите, и за изнасящите поверителна информация.
– Точно така – обади се Том.
– Не мислиш ли, че Волф се съревновава с теб? – попита го Лейла. – Не само се съревновава, но и печели? – Тя отново се обърна към Пип. – Том и Волф се познават.
– Наистина ли? – попита Пип.
– Срещали сме се в Берлин – отвърна Том. – След падането на Стената. Но това няма нищо общо.
– Нима? – попита Лейла. – Мразиш Асанж, а Волф някак си минава между капките. Всички му пускат гратис. Носят го на ръце и го приветстват като герой, спасител и голям феминист. Аз обаче не се връзвам на тези приказки. И най-вече на неговия феминизъм.
– Никой друг през последните десет години не е публикувал по-важни и по-разнообразни случаи. Ти просто се дразниш, че репутацията му е като нашата.
– Да качиш селфита на зъболекар, размахващ онази си работа в лицето на пациентка под упойка? Да, това може и да се определи като феминистка постъпка. Макар че за публикуването на тези снимки има и много по-подходящо определение от „феминистко“, нали?
– Той има и по-стойностни неща. Публикуването на документите за „Блекуотър“ и „Халибъртън“ беше революция.
– Винаги едни и същи глупости. Да освети с чистия си лъч корупцията по света. Поучава другите мъже за техния сексизъм. Все едно иска на този свят да останат само жените и той, единственият мъж, който ги разбира. Познавам такива мъже. И от тях ми се повдига.
– Каква е историята за Берлин? – попита Пип.