– Том не говори за това.
– Точно така – кимна Том. – Не говоря за това. Но ако искаш, сега мога и да ти разкажа.
За Лейла беше ясно, че единствената причина за предложението му е присъствието на момичето. Тя се изсмя нещастно и подхвърли:
– Благодарение на теб ще разбера много неща, които досега не знаех за Том.
Пип не беше глупава, усещаше опасността.
– Не ме интересува особено какво е ставало в Берлин – отвърна тя. Посегна към чашата с вино и успя да я събори. – Майчице! Съжалявам!
Том скочи да донесе салфетки. Чарлс, дори и преди катастрофата, щеше да остави Лейла да забърше виното, той почти никога не включваше в курса си книги, написани от жени, докато Том назначаваше повече жени, отколкото мъже. Том беше странен хибрид, държеше се като безукорен феминист, но беше враждебно настроен към идеологията. „За мен феминизмът е въпрос за равните права – беше ѝ казал той веднъж. – Но теорията не мога да я разбера. Дали жените са същите като мъжете, или са по-различни, по-добри от мъжете?“ И се беше засмял, както се смееше на всичко, което му се струваше абсурдно, а Лейла ядосано си замълча, защото тя също беше хибрид, но точно наопаки: изповядваше феминизма като идеология, но беше от онези жени, които поддържат отношения главно с мъже и които цял живот са били облагодетелствани от близостта си с мъжете. Смехът на Том я беше жегнал и оттогава и двамата избягваха да отварят дума за феминизма.
Поредното нещо, за което не говореха в пълния си с недомлъвки живот, който въпреки всичко Лейла беше харесвала, преди момичето да стане част от него. Пип изглеждаше щастлива, че е при тях, и беше престанала да намеква за връщане в Калифорния, нямаше да е лесно да се отърват от нея. Уви, на Лейла ѝ се искаше това да стане по-скоро.
Когато самолетът кацна в Денвър, тя провери служебната си поща и съобщенията в телефона. Имаше есемес от Чарлс: „Сезар съществува ли изобщо?“.
Веднага щом слезе от самолета, Лейла му се обади.
– Сезар появи ли се?
– Още не – отвърна Чарлс. – Мен това не ме притеснява, но знам колко обичаш да им триеш сол на главата. „Да им отхапя главичката малка, да гризкам мишите крачка.“28
– Майната им! Толкова ли е трудно да се погрижат служителите им да идват навреме?
– Гррр!
Сезар, новият болногледач, трябваше да е в дома на Чарлс в шест, да го изкъпе, да му помогне с физическите упражнения и да му приготви вечеря. Вече беше осем и половина. Проблемът с Чарлс беше, че той не обичаше разни болногледачи да му се мотаят „в краката“, но и не беше чак толкова против, че да забрани на Лейла да ги наема и да ги надзирава. В резултат на това тя вършеше сума ти работа, без да получи и едно „благодаря“.
Докато вървеше забързано през залата на летището, тя звънна на домашния телефон на Том, но там веднага се включи секретарят. След това се обади в агенцията.
– „Хора, нуждаещи се от други хора“, говорите с Ема – изписука гласче, което сякаш принадлежеше на дванайсетгодишно момиче.
– Обажда се Лейла Хелу, бих искала да знам защо Сезар още не е при Чарлс Бленхайм.
– О, здравейте, госпожо Бленхайм – отвърна весело Ема. – Сезар трябваше да е там в шест.
– Знам. Но не се е появил в шест. И още го няма.
– Добре, няма проблем. Веднага ще се опитам да го открия.
– Няма проблем ли? Това си е проблем! И не е за първи път.
– Ей сега ще разбера къде е. Наистина не е проблем.
– Престанете да ми повтаряте, че не е проблем, след като си е проблем.
– Тази вечер имаме недостиг на хора. Една секунда... Да, виждам какво е станало. Сезар е поел смяната на друг болногледач, който е болен. Би трябвало скоро да стигне и до господин Бленхайм.
Толкова ли не можеха да предвидят недостига на болногледачи? Нима смятат, че е редно да изпратят човек три часа по-късно, и то без предупреждение? Или имат навика да вземат болногледачи с вече насрочени ангажименти и да ги изпращат при други клиенти? Не им ли е минало през ума поне да обучат служителите си да се извиняват?
Лейла знаеше, че не бива да задава тези въпроси. Беше прекосила половината град, когато Ема ѝ се обади.
– За съжаление, Сезар май няма да успее. Но може да изпратим една жена. Тя не може да повдига господин Бленхайм, но може да му помогне с други неща и да му прави компания.
– Господин Бленхайм няма нужда от компания. Господин Бленхайм се нуждае единствено от вдигане.
– Добре, няма проблем. Ще се чуя пак със Сезар.
– Не, не, недейте. Изпратете някой мъж утре в девет сутринта и да не съм чула повече за Сезар. Става ли? Не е проблем, нали?
Чарлс беше напълно способен сам да се нахрани и да си легне и Лейла усещаше, че прави напук на себе си, като оставя Том и Пип да се наслаждават на още един час уединение у дома. Но въпреки това продължи. Завари Чарлс в коридора пред кухнята, където явно се беше спрял без видима причина. Миришеше на говеждо от консерва.