– Ще изключа котлона – каза тя.
Когато се върна, Том се беше надигнал, потриваше очи с една ръка, с другата държеше очилата си.
– Ще ми кажеш ли какво е станало? – попита тя.
– Винаги слушай Лейла.
– Какво означава това?
– Означава, че беше права. Не биваше да я каним у дома.
– Защо?
– Ти не си щастлива.
– Причините да не съм щастлива са твърде много. Ако това е всичко, няма какво да го мислим.
Мълчание.
– Страшно прилича на Анабел – рече Том. – Не като личност, а по гласа, жестовете. Когато се прозява, все едно виждам Анабел да се прозява. Същото и при кихането.
– Не познавам Анабел, така че приемам думите ти на доверие. Искаш ли да спиш с нея?
Той поклати глава.
– Сигурен ли си?
За нейно смайване, Том като че ли се замисли.
– О, мамка му! – извика Лейла. – Мамка му!
– Не, не е това, друго е.
Изведнъж, без да е почувствала нищо, устата ѝ се изпълни с надигнала се жлъчка, щеше да повърне. Завладя я ярост, познатото усещане за караница.
– Лейла, има...
– Имаш ли представа колко ми е дотегнал този живот? Имаш ли поне бегла представа? Какво е да живееш с мъж, преследван от призрака на жена, която не е виждал двайсет и пет години? Да се примирявам с чувството, че за теб имам значение само защото не съм Анабел?
Том можеше и да не захапе кукичката. Знаеше как да запази хладнокръвие и да разведри напрежението. Но явно беше пийнал доста, преди тя да се прибере.
– Да, имам, поне някаква – заломоти той. – Поне някаква, да. Знам какво е да седя да те чакам цяла вечер, докато ти ходиш да наглеждаш съпруга си без причина.
– Болногледачът му не се е появил.
– Интересно. Кой би предположил? Кога се е случвало подобно нещо?
– За съжаление, и тази вечер се случи.
– Не е, като да не съм свикнал.
– Още по-добре, защото явно това няма да се промени. Защо да го променям? Защо изобщо да се прибирам? Защо да не остана при мъжа, който никога няма да ме нарани? Който никога не ме наранява. Мъжа, за когото винаги съм на първо място.
– Защо не, наистина?
– Защото не го обичам! И ти го знаеш. Това няма нищо общо с Чарлс.
– Не, има, поне малко.
– Абсолютно нищо, нищо, нищо! Грижа се за Чарлс, защото той има нужда от мен. А ти се държиш за Анабел, защото никога не си преставал да я обичаш.
– Това е нелепо.
– Нелепо е да отричаш. Осъзнах го в мига, в който те видях заедно с Пип. Няма как тя да продължава да те преследва, ако не я обичаш.
– Не аз продължавам да бия чекии на съпруга си.
– О, боже!
– Ако наистина само това правиш с него.
– По дяволите! Знаех си, че не бива да ти казвам!
– Остави казването. Важното е, че го правиш. Не ти ли се струва, че тук става дума за двоен стандарт?
– Казах ти, защото няма значение. Ти самият потвърди, че няма значение. Било същото, като да му тикаш в устата грахово пюре с лъжица. Точно това бяха думите ти.
– Мисълта ми беше, Лейла... Не ми говори за преследване. На практика ти си измисляш причини да ходиш при него.
– Той има нужда от грижи.
– Той не иска половината неща, които правиш за него.
– Съжалявам, но ти проигра шанса си. Можеше да ми дадеш дете, за което да се грижа. А единствената причина да не го направиш...
– А, пак се връщаме там.
– Единствената причина да не го направиш...
– Причините бяха много и бяха напълно основателни, както много добре знаеш.
– Единствената причина е Анабел. Анабел, Анабел, Анабел. Какво ѝ е толкова прекрасно и невероятно на тази Анабел? Отговори ми, моля те. Бих искала да знам.
Той въздъхна тежко.
– След първите няколко години почти никога не бях щастлив с нея. А с теб съм почти винаги щастлив. Изпитвам щастие всеки път когато влезеш в стаята.
– Както влязох преди малко? И сега ли си щастлив?
– Сега като че ли се караме.
– Защото Анабел е тук, ти самият го каза. Същият глас, същите жестове. Можеш да си щастлив с мен, стига да сме сами, но щом тя се появи при нас...
– Вече признах, че беше грешка да поканим Пип тук.
– С други думи: да. Да, аз ставам, стига да няма друга, която да ти напомни за нея.
– Не е вярно. Грешиш.
– Знаеш ли какво ми идва да направя? Идва ми да ви оставя двамата да поживеете тук сами и да се разберете. Аз ще отида при съпруга ми, тя ще се радва на бащата, който не е имала, а ти ще получиш хубавичко младо копие на жената, която така и не си превъзмогнал. Ще я гледаш как се прозява и ще си представяш, че си с Анабел.
– Лейла...
– Не се шегувам. Точно това ще направя. Ще ми се отрази добре, вече няма да съм любовницата на шефа. Защото точно това е първото, което всеки стажант научава за мен. Може и да си намеря нови приятелки, така че да не се чувствам повече като предателка, стига ме е гризяла съвестта, че обръщам гръб на жените. Много неща мога да направя с пет вечери повече и един мъж по-малко в седмицата.