Нейното минало, както и очакванията ѝ бяха болезнено неприказни. Тя се опита да разбере кой друг е бил привлечен от Анагрет, само че никой не беше чувал за германката. Всички бяха дошли в Боливия по лична препоръка или бяха кандидатствали направо в Проекта. Пип се мъчеше да ги забавлява с разказите си за въпросника на Анагрет, но накрая остана с усещането, че я възприемат като мрънкало. Другите не мрънкаха. Ако си невероятно привлекателен, облагодетелстван и искаш да направиш света по-добър, не ти подобава да мрънкаш.
Поне животните бяха незначителни като нея. Тя се сприятели с кучетата на Педро и се опита да приучи козите да не се плашат от нея. Имаше яркосини пеперуди, големи колкото чинии, по-малки във всички възможни цветове и дребни безжилни пчели, от чийто кошер на верандата Педро твърдеше, че вади по килограм мед годишно. Покрай реката обикаляше и преследваше агути някакъв прекрасен бозайник с тъмна козина, напомнящ на видра, от който кучетата на Педро, макар да бяха два пъти по-едри, се страхуваха. В гората беше пълно с птички като от книгите на доктор Сюс, огромни игуани се катереха по натежали от плод дървета, тинамуви пристъпваха плахо в сенките. От скалите се спускаха ята яркозелени папагали и вдигаха страшна шумотевица с перпелящите си крила. В небето кръжаха кондори, диви кондори, не отгледани в клетки като в Калифорния. Взети заедно, животните напомняха на Пип, че и тя е животно; купищата срам, оставен в Оукланд, тук ѝ се струваха не чак толкова огромни.
Във Вулканите беше невероятно чисто. Това, което отдалеч приличаше на захвърлен боклук, отблизо се оказваше отронен бял цвят, напомнящ на хартийка, крещящо оранжева гъба във формата на пластмасова слушалка или покрита с роса паяжина, искряща като целофан. Реката, която идваше от голям ненаселен резерват на север, беше чиста и достатъчно топла за къпане. Пип се топваше в нея преди вечеря и ставаше още по-чиста, след като си вземеше душ с черпана от кладенец вода в стаята, която делеше с още три момичета. Стаята беше с бели стени, червени плочи на пода и голи греди на тавана, направени от отсечени тук дървета. Съквартирантките ѝ бяха малко разхвърляни, но не бяха мръсни.
В лагера се говореше, че Андреас е в Буенос Айрес за снимките на сцените от Източен Берлин за игралния филм, разказващ за живота му. Говореше се, че той има връзка с американската актриса Тони Филд, която играеше майка му, и че тази връзка, вече широко обсъждана във вестниците, е добра реклама за „Слънчев лъч“.
– Тя е първата му филмова звезда – обясни ѝ една вечер съквартирантката ѝ Флор. – Всичките му гаджета му остават верни, дори и след като той ги разкара, така че това ще ни отвори вратите към Холивуд.
– Което е нещо хубаво, така ли? – попита Пип.
Флор беше дребничка перуанка, учила в Америка, ако „Дисни“ някога решеше да направи анимационен филм за южноамериканския пазар, героинята щеше да изглежда точно като нея.
– Няма ръка, която да не е вдигната срещу нас – каза тя. – Това е първото, което ще чуеш от него. Не сме в положение да си подбираме приятелите.
– Колко хубаво, че той зарязва жените, а пък те му остават верни.
– Той е верен единствено на Проекта.
– Майка ми беше убедена, че ме е поканил тук само за да спи с мен.
– Не си го и помисляй – отвърна Флор. – Ще видиш, като се запознаете. За него най-важно е делото му. Не би направил нищо, което да го изложи на опасност.