– Значи, се въздържа не за друго, а за да не го разнасят по вестниците, така ли?
– Съжалявам, ако се чувстваш разочарована.
– Не съм разочарована. Макар че той пускаше доста открити намеци в писмата си.
Флор се намръщи.
– Той ти е писал?!
– Да, няколко пъти.
– Това е необичайно.
– Е, първо аз му писах. Анагрет ми даде адреса му.
– Имаш ли опит в подобна работа?
– Не, никакъв. Взеха ме от улицата, така да се каже.
– А коя е тази Анагрет?
– Май му е била гадже едно време. Аз мислех, че всички тук е трябвало да попълват нейния въпросник.
– Сигурно е от времето, преди той да се премести в Боливия.
Пип виждаше Анагрет в нова и по-тъжна светлина, като жена на средна възраст, преувеличаваща ролята си в Проекта, възползваща се от вече отминалата близост с Андреас, на когото е останала вярна, след като той я е разкарал.
– Преди Тони Филд – рече Флор – беше Арлина Ривейра. Преди нея беше Флавия Кориторе от „Ла Република“. После идва Филипа Грег, която искаше да напише книга за него, но не знам какво излезе от това. А преди Филипа беше Шейла Тейбър, преподавателката с най-много последователи в туитър в Америка. И всички те ни помагат.
На Пип ѝ се струваше, че Флор изброява известните любовници на Андреас, за да ѝ натрие носа, задето е получавала писма от него.
Освен Педро, единственият друг човек, който се държеше мило с Пип, беше Колин, която беше малко по-голяма от нея, пушеше и разполагаше със самостоятелна стая. Колин беше израснала във ферма за природосъобразно земеделие във Върмонт и разбира се, беше умопомрачително красива. Тя се водеше нещо като управител, надзираваше кухнята, Педро и другите местни служители. Тъй като беше на пряко подчинение на Андреас и тъй като в „Слънчев лъч“ положението в обществото беше функция на близостта с него, масата ѝ в столовата се запълваше първа. Колин обаче беше по-различна от останалите и Пип се чудеше каква е тайната да си различен по начин, който привлича, а не отблъсква, както беше в нейния случай.
След вечеря Колин излизаше да изпуши две цигари на задната веранда, където пък Пип слушаше нощния оркестър на жабите, бухалите и цикадите. Колин не я заговаряше, но и като че ли нямаше нищо против присъствието ѝ. След втората цигара тя се прибираше и даваше нареждания на персонала на испански, чиято гладкост изпълваше Пип със завист и униние. Тя не мечтаеше да е някоя от другите девойки, тъй като това би означавало да се лиши от иронията, но можеше да си представи да иска да бъде Колин.
Една вечер, между първата и втората цигара, Колин наруши мълчанието.
– Светът е гаден, нали?
– Не знам – отвърна Пип. – Аз тъкмо си мислех, че е прекрасен.
– Ще му се наситиш. Сетивата ти още не са свикнали.
– Не ми се вярва да му се наситя някога.
– И въпреки това си е гаден.
– Какво му е гадното?
В тъмното се чу щракване на запалка, пушаческо вдишване.
– Всичко – отвърна Колин. – Ние сме борса за гадости. Никой не се интересува от хубавите новини. Получаваме само гадости, отвсякъде ни заливат с гадости. И това те смазва.
– Нали идеята е, че слънчевите лъчи пречистват гадостите.
– Не казвам, че не бива да се прави. А че те смазва. Безкрайното многообразие на човешката поквара.
– Може би си се задържала тук прекалено дълго. Откога всъщност си тук?
– Три години вече. Почти от самото начало. Превърнала съм се в тукашния депресар, това е на практика основната ми роля. Така че останалите, като ме гледат, да могат да си мислят: „Слава богу, че не съм като нея“, и да се чувстват добре.
– Можеш да си тръгнеш.
– Да. Мога.
– А той що за човек е? – попита Пип. – Андреас?
– Мръсник.
– Наистина ли?
– Това е най-доброто описание, не влагам лично отношение. Няма как да не е мръсник. За да се занимаваш с такива неща като Проекта, задължително трябва да си мръсник.
– И въпреки това ти пак можеш да си тръгнеш.
– Води ме за носа. Давам си сметка за това. Готовността ми да се оставя да бъда водена за носа вече достига до такива размери, че мога да кандидатствам за „Гинес“. Аз съм първа сред нямащите значение за него. Имам си собствена стая. Знам дори откъде идват парите.
– Откъде?
– Станала съм най-специалната от тези, които никога няма да бъдат специални. Той наистина знае как да те накара да играеш по свирката му.
Настъпи мълчание. В мрака крякаха жаби, квак, квак.
– А теб какво те води тук? – попита Колин. – Като те гледам, май не си от тия, дето смятат, че светът се върти около тях. Поне в сравнение с останалите.
Благодарна за въпроса, Пип набързо избълва историята си, не пропусна нищо, дори и ужасната си постъпка в стаята на Стивън.