Продължи да се чувства благословена и през следващите вечери на задната веранда, където научи повече подробности за гадното детство на Колин. Фермата във Върмонт била някаква кръстоска между кибуц и секта, земята била собственост на баща ѝ, който се имал за нещо средно между Хенри Дейвид Торо, библейски патриарх с много жени, и психолога Вилхелм Райх. Неговото безспирно себеизграждане се проявявало в това, да остави фермата в ръцете на майката на Колин за месеци наред и да се връща от пътуванията си с по-млади жени, които му помагали да влее оргонната си енергия в каменистата земя, за да я направи по-плодородна, и за пореден път да надуе корема на майката на Колин. Колин била обучавана у дома до шестнайсетия си рожден ден, когато избягала – първо в Бостън, после в Хамбург, Германия, където работела като детегледачка. След това била приета в колежа „Уелзли“ с пълна стипендия и се дипломирала още на двайсет и две. Тя си даваше сметка за иронията на настоящото си положение, в което изпълняваше същата роля като майка си в това патриархално място. И едва ли не мазохистично ѝ се наслаждаваше.
От своя страна Пип смяташе, че най-сетне е намерила приятелка, която може да разбере странното ѝ детство. Ухаещата на цигарен дим мрачност на Колин я привличаше, а и сега Пип не трябваше да се тревожи къде ще седне в столовата, тъй като Колин ѝ пазеше място до себе си. Тя виждаше, че Колин харесва сарказма ѝ, и затова му отпусна юздите. Колин я канеше в уютната си стая с нисък таван, за да клюкарстват, да пият бира и да гледат телевизионни предавания по частната оптична линия, която Андреас беше издействал като част от сделката за повишаване на сигурността на комуникационните средства на боливийската армия. Ако Колин беше мъж, Пип с радост щеше да скочи в леглото му. Всъщност тя си лягаше след полунощ, спеше до късно, събуждаше се махмурлия и пропускаше сутрешните си разходки в гората.
Една вечер, след като се върна от толкова дълга разходка, че накрая едва различаваше къде стъпва в тъмното, Пип влезе в столовата и видя, че обичайното ѝ място до Колин е заето от Андреас Волф. Сърцето ѝ подскочи. Той слушаше съсредоточено една от жените на масата, като от време на време кимаше, и Пип веднага осъзна какво беше имал предвид приятелят на Анагрет с подмятанията си за харизматичността му. Част от привлекателността на Андреас се дължеше на по германски стегнатото му тяло на млад мъж, но определено имаше и още нещо, блясък на заредени със слава частици и някаква самоувереност, толкова непоклатима и силна, че изкривяваше пространството в столовата, привличаше всички погледи към себе си. Ясно беше защо на Колин не ѝ пукаше, че той е мръсник. Пип не можеше да откъсне очи от него.
Колин се беше отпуснала в стола с извърнато настрани лице и барабанеше с пръсти по масата, храната ѝ стоеше недокосната. Пип се засегна, че Колин не ѝ беше запазила място от другата си страна. Тя се настани на единствения свободен стол до съквартирантката си Флор. На масата се подаваше купа с телешка яхния с вездесъщата касава, картофи, лук и домати. В общи линии Пип се беше отказала от вегетарианството. Добре поне, че телешкото в Боливия беше от свободно отглеждани говеда.
– Скъпият ни вожд и учител се е върнал – подхвърли тя.
– Защо го наричаш така? – попита рязко Флор. – Не сме в Северна Корея.
– Защото Колин му вика така – обади се една от девойките, Уилоу.
Забележката ѝ подейства на Пип като шамар в лицето.
– Връщате ме в осми клас, момичета.
– Можеш да бъдеш сигурна, че Колин никога няма да го нарече „нашия вожд и учител“ в лицето – продължи Уилоу.
– Сигурна съм, че грешиш – отвърна Пип. – Обзалагам се, че той само ще се засмее. В писмата си го обиждах и както виждаш, поканата да дойда тук не беше оттеглена.
Флор злобно поклати глава и Пип си даде сметка, че е по-добре да престане да се хвали с кореспонденцията си с Андреас.
– И защо изобщо дойде, след като си толкова отрицателно настроена към всичко? – попита Уилоу.
– Щом като малко чувство за хумор се възприема като заплаха, явно тук нещо не е наред.
– Никой не го възприема като заплаха. Но е досадно. В „Рокфелер Плаза 30“ вече имаше епизод за Северна Корея. Посмяхме се достатъчно.
Тъй като не беше гледала „Рокфелер Плаза 30“, Пип остана затапена и безответна. През цялото време, докато се хранеше, идващото откъм Андреас сияние на слава и харизма топлеше врата ѝ. Тя съзнаваше, че трябва веднага да се качи в стаята си, за да си върне на Колин и да не изглежда, сякаш се нуждае от нея, но пък искаше да се запознае с Андреас и затова се мотаеше, даже изяде два крема с аромат на лимон, след като останалите си тръгнаха. Зад гърба ѝ Андреас и Колин говореха на немски. Това я накара да се почувства толкова пренебрегната и незначителна, че тя се надигна и се отправи към вратата.