– Пип Тайлър! – извика Андреас.
Тя се обърна. Колин отново гледаше настрани и барабанеше по масата, ала сините очи на Андреас бяха впити в Пип.
– Ела при нас – покани я той. – Да се запознаем.
– Аз ще съм отвън – обади се Колин и се изправи.
– Остани с нас – спря я Андреас.
– Пуши ми се.
Колин излезе, без да я поглежда. Андреас махна на Пип да се приближи.
– Ще изпиеш ли едно еспресо с мен?
– Не знаех, че тук правят еспресо.
– Питай! Тереза!
Съпругата на Педро подаде глава от кухнята и Андреас вдигна два пръста. Пип седна възможно най-далеч от него. Смелостта, с която му беше писала, се беше изпарила безследно, сега Пип дори не беше в състояние да му стисне ръката. Седеше прегърбена и чакаше.
– Колин смята, че тук ти харесва.
Тя кимна.
– Нали ти казах, че това е най-прекрасното кътче на земята?
– Да, каза ми.
– Съжалявам, че ме нямаше при пристигането ти. Не е лесно столицата на Аржентина да се направи да изглежда като Източен Берлин от седемдесетте... Трябваха им доста съвети.
– Супер е, че снимат филм за теб.
– Малко е странно, но, да, супер е. И много досадно. Стоиш и чакаш десет часа за двайсет минути снимки, а след това дори не можеш да видиш какво се е получило. Точиш врат от дъното на фургона да зърнеш екрана.
– И все пак – отвърна Пип.
– Да, все пак е изключително приятно за егото.
– Предполагам, че то е в добра форма, твоето его.
– Не се оплаквам.
Жената на Педро донесе двете кафета и Андреас ѝ каза на испански, че изглежда страхотно. Тереза, която обикновено имаше многострадален вид, грейна при комплимента и за миг Пип зърна как светът изглежда в очите на Андреас: като множество, изпълнило стадион, в което всеки издига цветен плакат в синхрон с останалите, така че да се изпише някакво послание. А посланието към Андреас винаги беше едно и също: че е велик и не е като другите. Пристъпеше ли той на стадиона, морето от разнородни тела се превръщаше в думите: „Обичаме те!“. Бодна я негодувание.
– И как е Тони Филд? – попита тя.
– Прекрасна. Талантлива.
– Тя играе майка ти, нали?
– Да.
– И майка ти ли е толкова секси като нея?
Андреас се усмихна.
– Знаех си, че ще те харесам.
Пип се мъчеше да задържи в ума си „мръсник“ и „води ме за носа“.
– В какъв смисъл?
– Задаваш хубави въпроси. Гневът ти надделява над предпазливостта.
Тя не знаеше какво да отговори.
– Уморен съм – рече Андреас. – Ще проведем първоначалното събеседване утре сутринта. – Той пресуши еспресото. – Освен ако не смяташ, че почивката ти стига, и предпочиташ да се върнеш у дома.
– Още не.
– Добре. Сутринта ще те чакам в плевнята.
След като той си тръгна, Пип излезе на верандата и седна до Колин, която се взираше в тъмната река. Нощта беше топла, квакането на безчетните жаби беше като непробиваема стена.
– Котаракът се завърна – рече Пип. – И какво сега, мишките повече няма да си играят, така ли?
Колин запали втората си цигара, без да отговори.
– Ехо, аз съм – продължи Пип. – Да не си ми сърдита нещо?
– Извинявай – отвърна Колин. – Виждала ли си някога мъж да танцува с жена в несвяст? Точно така се чувствам. Той движи ръцете ми, води ме насам-натам. Главата ми се мята като на парцалена кукла, но все пак следвам обичайните стъпки. Сякаш всичко е наред. Добрата стара Колин все още владее положението.
– Реших, че си ми ядосана.
– Не, не. Просто съм потънала в себе си.
Думите ѝ донякъде поуспокоиха Пип. Със сближаването си с мрачната Колин тя беше отблъснала сияйните девойки, само че мракът на Колин беше твърде непрогледен, за да може човек да се сближи истински с нея. За малко повече от две седмици Пип беше успяла да се озове пак в същото положение, в което се беше намирала в Оукланд.
– Мислех, че сме приятелки – каза тя.
– Не си струва да се занимаваш с мен.
– Единствено теб харесвам тук.
– В общи линии чувството е взаимно – отвърна Колин. – Но знаеш ли какво ще направя някой ден, когато най-малко го очакват? Ще се върна в Щатите, ще започна работа в голяма адвокатска кантора, ще се оженя за някой скучен тип и ще му родя деца. Това е бъдещето, което отлагам.