– Коте? Какво е станало?
– Всичко е наред – отвърна Пип. – Педро трябваше да отиде до града на пазар. Обаждам се от уличен телефон там. Тоест тук, в града.
– О, колко се радвам да чуя сладкото ти гласче. Мислех, че ще минат месеци, преди да те чуя отново.
– Е, ето ме.
– Как си, миличка? Наистина ли си добре?
– Прекрасно съм. Не можеш да си представиш колко е красиво тук, сприятелих се с едно момиче, Колин, разказах ти вече за нея, тя е страшно умна и забавна, завършила е право в Йейл. Всички тук са добре образовани. И поддържат връзка с родителите си.
– Вече ясно ли е кога ще си дойдеш?
– Мамо, аз току-що пристигнах.
Настъпи мълчание, Пип си представяше как майка ѝ си припомня причината за заминаването за Боливия, нещата, които Пип беше избълвала в гнева си, преди да излети.
– Както и да е – каза тя. – Андреас се върна снощи. Андреас Волф. Най-сетне се запознахме. Той е доста симпатичен.
Майка ѝ не отговори и Пип заобяснява за филма в Буенос Айрес, за Тони Филд и другите любовници на Волф, като се надяваше по този начин да подскаже, че той не закача стажантките. Това, че се опитваше да внуши тази идея, след като причината да се обади на майка си беше опасението, че Андреас всъщност май ѝ е хвърлил око, прекрасно илюстрираше какви са отношенията помежду им.
– Та така – приключи тя.
– Пюрити – отвърна майка ѝ. – Той е престъпник. Линда ми разпечата една статия за него и ми я даде да я прочета. Вътре е с двата крака. Привържениците му това като че ли не го забелязват, смятат го за герой. Но ако и ти нарушиш закона, като работиш за него, може и да нямаш възможност да се върнеш у дома. Помисли за това.
– Не са давали по телевизията ченгетата да щракват белезници на слизащи от самолета стажанти.
– Нарушаването на федералните закони не е шега работа.
– Мамо, всички тук са богати и добре образовани. Не смятам...
– Явно родителите им могат да си позволят скъпи адвокати. Няма да мигна, докато не се прибереш в безопасност у дома.
– Е, поне най-сетне ще имаш причина за безсънието си.
Това не беше чак толкова коравосърдечно, но сега Пип си даваше сметка – макар да трябваше да го е осъзнала още преди да допусне грешката да се обади – че майка ѝ с нищо не може да ѝ помогне.
– О! – възкликна тя. – Педро ми маха, трябва да вървя.
Пип се насочи към плевнята, от която тъкмо беше изскочила Уилоу. Тя беше облечена с блуза на големи точки и изглеждаше потискащо прекрасно.
– Здрасти, Уилоу, какво става?
– Пип, трябва да поговорим.
– О, боже! Не ми казвай, че искаш да се извиниш.
Уилоу се намръщи.
– За какво?
– Ами... задето се държа гадно с мен снощи.
– Не съм се държала гадно. Бях честна.
– Да, бе!
– Не, сериозно – продължи Уилоу. – Кое не е било честно?
Пип въздъхна.
– Не помня. Както и да е, сигурно си права.
– Андреас ми каза, че иска да работим заедно. Според мен идеята е чудесна.
– Не се и съмнявам.
– Какво искаш да кажеш?
– Заповядал ти е да ме харесваш и сега ме харесваш. На всеки нормален човек би му настръхнала косата от тази работа.
– Аз и преди исках да те харесам – отвърна Уилоу. – Всички искахме. Но просто враждебността ти не се понася.
– Такава съм си. Отвътре ми идва.
– Обясни ми го тогава. Разбера ли на какво се дължи, повече няма да ме притеснява. Искаш ли да се разходим и да ми разкажеш?
– Уилоу... – Пип размаха ръка пред очите ѝ. – Ехо? Плашиш ме до смърт. Не знам на какво да вярвам. Снощи наистина се държа гадно с мен, не си го измислям. А сега искаш да бъдем приятелки. Защото така ти е наредил Андреас, нали?
Уилоу се засмя.
– Той ми каза да не забравям, че си забавна, че така работи мозъкът ти. И е прав. Наистина си забавна.
Пип ѝ обърна гръб и се отправи към плевнята. Уилоу изтича след нея и я хвана за ръката.
– Пусни ме – изръмжа Пип. – Ти си по-зле и от Анагрет.
– Няма – отвърна Уилоу. – Ще бъдем доста време заедно. Трябва да намерим начин да се харесваме.
– Никога няма да те харесвам.
– Защо?
– Не би искала да знаеш.
– Искам! Искам да бъдеш честна с мен. Само така може да стане. Хайде, ела да седнем и сподели всичко, което имаш против мен. Аз вече ти казах, че не харесвам враждебността ти.
Пип като че ли имаше само две възможности – или да си събере багажа, или да се подчини на Уилоу. Ако не се беше обадила на майка си, можеше и да се самозалъгва, че има защо да се прибере у дома. Само че тя беше дошла тук с надеждата да получи определена информация, което още не беше станало, а не само Колин, но и Андреас я смятаха за смела. Затова Пип седна до Уилоу в сянката на едно цъфнало дърво.