– Това ли искаш? Целувка?
– Ами, ако трябва да избирам между двете, в този момент, да.
Той вдигна ръце и хвана лицето ѝ. Тя усещаше своя аромат, примесен с мириса на мъжко тяло, европейски мирис, не неприятен. Затвори очи в очакване на целувка. Ала когато целувката дойде, Пип не откликна. Някак си не това искаше. Отвори очи и видя, че Андреас се взира в нея.
– Повярвай ми, не за това те доведох тук – рече той.
– Сигурен ли си, че и сега го искаш?
– Съвсем честно ли? Не толкова, колкото да те целуна другаде.
– О!
– Според мен ще ти хареса. А след това ще можеш да си тръгнеш и аз ще мога да ти имам доверие.
– Винаги ли се държиш така с жените? Така ли беше и с Тони Филд?
Той поклати глава.
– Казах ти вече. В такива връзки играя роля. На теб ти показвам истинската си същност, защото искам да си вярваме.
– Добре, но извинявай, ама защо благодарение на това да можеш да ми имаш вяра?
– Ти самата го каза. Ако Колин разбере за случилото се, няма да ти прости. Никой от стажантите няма да ти прости. Искам да имаш тайна, която само аз знам.
Тя се намръщи, опитваше се да схване логиката му.
– Ще ми дадеш ли тази тайна? – Андреас отново я хвана за бузите. – Ела в леглото.
– Май е по-добре да си вървя.
– Ти пожела да се качиш в стаята. Ти ме накара да дойда при теб.
– Прав си. Така е.
– Затова ела. Истинският ми Аз, този мъж, който е скрит дълбоко вътре в мен, иска да те вкуси. Ще ми позволиш ли да го направя? Моля те.
Защо го последва в леглото? За да покаже смелост. Да се подчини на увещанието на хотелската стая. Да си отмъсти на безразличните мъже в Оукланд. Да направи точно това, от което се боеше майка ѝ. Да накаже Колин, задето мисли повече за Андреас, отколкото за нея. За да бъде момичето, което е заминало за Южна Америка и там е забило известен могъщ мъж. Разполагаше с какви ли не съмнителни причини и в началото, когато той забави темпото, целуваше я по очите и галеше косата ѝ, плъзна устни по шията, разкопчаваше блузата ѝ, помагаше ѝ да свали сутиена, галеше гърдите ѝ с поглед, а след това и с длани, с устни, нежно свали джинсите ѝ, още по-нежно измъкна гащите, тези причини ѝ се струваха основателни. Тя усещаше треперещата му ръка на ханша си, усещаше възбудата му и това не беше малко, никак не беше малко. Андреас като че ли наистина копнееше за нейната тайна. Това, повече отnegocitos34, които той опитно извършваше с устата си, доведе до светкавичния ѝ оргазъм.
Веднага след това обаче се върна усещането, че не го харесва. Чувстваше се смутена, омърсена. Той я целуваше по бузите и шията, благодареше ѝ. Пип знаеше какво изисква доброто възпитание и ненамалялата настойчивост на Андреас подсказваше, че той го очаква. Да изкръшка, би било егоистично и гадно. Само че не можеше да го превъзмогне: не беше склонна да преглътне нещо, което не харесва.
– Съжалявам – измърмори тя и нежно го избута.
– Не съжалявай. – Той не ѝ позволи да се измъкне, покатери се върху нея и вклини обутия си крак между голите ѝ бедра. – Ти си невероятна. Не съм се и надявал да...
– Не, това определено беше страхотно. Беше много приятно. Никога не съм свършвала толкова бързо, толкова... разтърсващо. Беше... „леле, како“.
– О, боже – измърмори той и затвори очи. Отново я хвана за бузите и потри издутината в джинсите си в тялото ѝ. – Боже господи, Пип.
– Само че... – Тя отново се опита да го избута. – Сега май е време да си вървя. Нали каза, че след това ще мога да си тръгна.
– С Педро се разбрахме да обясни, че е счупил полуоска. Разполагаме с часове, стига да искаш.
– Опитвам се да бъда искрена. Нали това е смисълът?
Андреас се помъчи да скрие изписалото се на лицето му изражение и то изчезна веднага, заменено от усмивка. За миг обаче тя ясно видя, че той е луд. Като в кошмар, в който изведнъж си е припомнила някаква забравена вина, през ума ѝ мина мисълта, че Андреас наистина е убил човек, че това е истина.
– Няма нищо – рече той усмихнато.
– Не че не ми хареса, но...
– Наистина, няма нищо.
Без да я целуне, без дори да я погледне, той стана и пое към вратата. Загащи ризата си, вдигна панталона.
– Моля те, не ми се сърди.
– Изобщо не съм сърдит – отвърна той, без да я гледа. – Луд съм по теб. Съвсем неочаквано се оказва, че съм луд по теб.
– Извинявай.
Щом се качи в джипа, за да спаси последните остатъци от достойнството си, тя обясни на Педро, че Инженера се е нуждаел от помощ за своятаnegocios. Отговорът на Педро като че ли гласеше, че работата на Инженера е много сложна и той не я разбира, но пък не било нужно да я разбира, за да си върши добре задълженията във Вулканите.
Пристигнаха след полунощ, в стаята на Колин още светеше. Пип реши, че е по-добре да пробута лъжите си пресни-пресни, вместо да ги остави да втасат, и се качи в стаята ѝ. Колин беше в леглото с учебник и молив в ръка.