– Още не спиш – рече Пип.
– Подготвям се за изпита за адвокатската колегия във Върмонт. Още миналата година си поръчах учебника. И тази вечер като че ли най-сетне му дойде времето да го отворя. Как беше в Санта Круз?
– Не бях в Санта Круз.
– О!
– Сутринта, докато закусвах, ми падна една голяма пломба. Педро ме закара на зъболекар. На връщане не успя да намали навреме пред един легнал полицай и счупи полуоска на джипа. Шест часа киснах в сервиза.
Колин внимателно си отбеляза нещо с молива.
– Не те бива да лъжеш.
– Не лъжа.
– Педро знае всичкиrompemuellesв радиус от двеста мили от тук.
– Той говореше с мен. Не го видя.
– Напусни стаята ми.
– Колин...
– Не е заради теб. Не теб мразя. Знаех, че все някога ще стане. Съжалявам, че се случи точно ти. Много неща в теб ми харесваха.
– И аз много те харесвам.
– Изчезвай, моля те.
– Това е лудост!
Колин най-сетне вдигна поглед от учебника.
– Наистина ли? Предпочиташ да ме лъжеш? Да удължиш това мъчение?
Очите на Пип се насълзиха.
– Извинявай.
Колин отгърна страницата и се престори, че чете. Пип постоя още миг на прага, но Колин беше права. Нямаше какво повече да каже.
Сутринта, вместо да излезе на разходка в гората, Пип отиде да закуси с останалите. Колин я нямаше, но Педро беше там. Той вече беше разказал историята за злополучното пътуване на Пип до зъболекаря. Дори и да подозираха нещо, Уилоу и другите стажанти си мълчаха. На Пип ѝ беше лошо от притеснение и от угризения към Колин, но за всички останали това явно беше най-обикновен ден в Проекта.
Два дни по-късно Колин напусна. Не посочи причина, каза само, че е време да продължи напред, и след заминаването ѝ другите девойки с откровено снизхождение обсъждаха депресията ѝ и нещастната ѝ любов към Андреас, като цяло бяха единодушни, че заминаването е необходима стъпка за възстановяване на самочувствието ѝ. В известен смисъл беше точно така. Но тайно в себе си Пип се раздираше от вярност към нея и от чувство за вина.
След завръщането си Андреас назначи за управител на мястото на Колин шведа Андерс. Но тъй като никой не вярваше, че Андерс е особено скъп на сърцето му, позицията на Колин на върха на йерархията в малкото им общество отиде при човека, когото всички знаеха, че Андреас харесва и чието присъствие във Вулканите беше напълно необяснимо. Сега в столовата Андреас седеше до Пип и нейната маса се пълнеше първа. За нейно огромно задоволство, у дребничката Флор изведнъж пламна желание да бъдат приятелки. Флор дори я помоли да я вземе със себе си на някоя разходка, за да усетела миризмите, за които Пип толкова говорела, а след като Флор излезе веднъж с нея, останалите се надпреварваха за тази привилегия.
Малко нездравото задоволство, че е в центъра на вниманието за първи път в живота си, в ума ѝ някак си се свързваше със спомена за езика на Андреас и разтърсващия отклик на тялото ѝ. Сега ѝ се струваше, че дори и чувството за омърсеност, което беше изпитала след това, в някакъв, може би извратен смисъл, ѝ беше харесало. Напълно възможно беше да постигнат някакво разбирателство, при което Пип да продължи да получава тази услуга от време на време, така че той да може да ѝ вярва, а тя да се радва на мръсната си наслада. Сам Андреас беше намекнал, че е от мъжете, падащи си по оралната любов. Със сигурност можеше да постигнат някаква удовлетворяваща и двамата уговорка.
Само че седмиците отминаваха, август свърши, започна септември и въпреки че вече ѝ възлагаха самостоятелни задачи, макар и по-простички, а свободното си време Пип запълваше с досадно ровене из всевъзможни база данни за Пенелопи Тайлър, Андреас продължаваше да избягва да остава насаме с нея, ако и постоянно да се уединяваше с Уилоу и много от другите девойки. Пип разбираше, че като негов шпионин не бива да бъдат хванати да си шушукат заговорнически. Само че шпионирането ѝ се виждаше нелепо – всички във Вулканите като че ли бяха смайващо искрени – и на нея започна да ѝ се струва, че той я наказва, че с отхвърлянето си тя го е обидила и посрамила. Все така сърдечното му и ласкаво държание не означаваше нищо, Пип много добре знаеше, че Андреас е майстор на двуличието, той почти си го беше признал в прав текст, а постоянните му призиви за доверие и честност само го доказваха. Беше убедена, че тайно в себе си той ѝ е ядосан и съжалява, че ѝ се е доверил.
И затова, малко по малко, съблазнена от мисълта за езика му и от приемането си от другите, Пип реши следващия път, щом останат сами, да му даде всичко, което той поиска. Все още можеше да се възползва от онова „изведнъж се оказва, че съм луд по теб“. Тя не беше луда по него, но беше любопитна, сексуално заинтригувана и изключително решителна. Започна да дебне възможност да го сгащи насаме. Само че винаги, когато Андреас се отправеше от плевнята към хакерите, някой го придружаваше, а когато останеше сам в столовата, Педро или Тереса бяха наблизо. Един следобед в края на септември обаче тя случайно погледна през прозореца и го видя да седи сам на ливадата с лице към гората.