– Ще ме запознаеш ли с майка ти? – попита тя Андреас седмица по-късно, докато Педро ги караше по стръмния път, излизащ от долината.
– Искаш ли? Анагрет е единствената ми любовница, която съм представял на майка ми. Майка ми беше много мила с нея, после изведнъж промени отношението си.
Думата „любовница“ сепна Пип и тя не отговори. Дали влизаше в тази графа? Май да.
– Тя умее бързо да влиза под кожата на хората – продължи той. – Сигурно ще я харесаш. Анагрет много я харесваше, после изведнъж престана.
Пип свали стъклото на прозореца, подаде лице на хладния утринен въздух и прошепна: „Твоя любовница ли съм?“. Не смяташе, че Андреас може да я чуе, но беше възможно и да я е чул.
– Ти си моя довереница – каза той. – Ще ми е интересно да разбера какво е доловило шестото ти чувство за нея.
Той сложи ръка на бедрото ѝ. През изминалата седмица Пип беше мислила само за едно. Признаците, че се влюбва, се увеличаваха, главозамайването, разтуптяването на сърцето бяха по-силни, отколкото със Стивън. Само че тези признаци не бяха еднозначни. Голяма част от тях бяха налични и у крачещия към бесилото осъден на смърт. Когато ръката на Андреас се прокрадна нагоре по бедрото ѝ, Пип изтръпна, нямаше нито смелостта, нито желанието да откликне и да сложи своята върху крака му. Сега ѝ ставаше ясно колко точен е изразът „преследвам някого“. Усещането да си плячка, стисната в челюстите на вълка, беше почти същото, като да си влюбен.
Испанският ѝ беше задобрял и тя успя да схване нарежданията, които Андреас даде на Педро. В шест сутринта на другия ден да дойде да го вземе от „Кортес“. Андреас най-вероятно щял да го чака, но ако го нямало, Педро трябвало да отиде на летището с табелка „Катя ВОЛФ“ и да доведе майка му в хотела.
Очевидно Андреас възнамеряваше да прекара целия ден и цялата нощ, а навярно и цялата сутрин на другия ден с Пип. Колко нелепо беше, че първо трябва да седят един до друг на задната седалка три часа, докато Педро набиваше спирачки пред всеки легнал полицай. Какво мъчение бяха тезиrompemuelles.
Влюбена съм, реши тя. Аз съм най-некрасивата от всички във Вулканите, но съм забавна, смела, искрена и той избра мен. Не ме интересува, че може да ми разбие сърцето.
В „Кортес“ той ѝ заповяда да изчака във фоайето петнайсет минути, преди да се качи в стаята му. Пип гледаше как хора с влажни коси и утринни лица оставят ключовете от стаите си. Като че ли беше извън времето и пространството. Някакъв латиноамериканец, мотаещ се край рецепцията, зяпаше гърдите ѝ. Тя поклати глава, той се усмихна. Досаден комар в сравнение с мъжа, който я чакаше.
Завари го седнал на бюрото с отворен таблет пред себе си. На леглото имаше поднос със сандвичи и нарязани плодове.
– Хапни – подкани я той.
– Гладна ли ти изглеждам?
– Стомахът ти явно е чувствителен. Не е зле да подложиш нещо.
Тя се осмели да преглътне малко папая, която според майка ѝ успокоявала стомаха.
– Какво ти се прави днес? – попита Андреас.
– Не знам. Има ли църква или музей, които да си струват разглеждането?
– Не обичам да обикалям по обществени места. Но, да, старият център си заслужава да се види.
– Може да си сложиш слънчеви очила и шапка.
– Това ли искаш?
От папаята се оригна. Струваше ѝ се, че трябва да се измъкне от ролята на плячка, някак си да поеме инициативата. Все така нямаше желание да го докосне, но се приближи към него и се насили да сложи ръце на раменете му. Спусна ги надолу към гърдите му. Трябваше да го направи.
Той я хвана за китките, вече не можеше да му избяга.
– Нали никога не посягаш на стажантките – подхвърли Пип. – Да не си опетниш името.
– Ако ги вкарвам в леглото си една след друга, наистина ще си лепна петно на името – отвърна той. – Съвсем друго е обаче, ако се влюбя в някоя от тях.
Коленете ѝ се подкосиха.
– Правилно ли чух какво каза?
– Да, да.
Дървената лъжица, дървената лъжица.
– Добре тогава – въздъхна тя и се свлече на пода.
Той пусна китките ѝ, измъкна се от бюрото и коленичи пред нея.
– Пип. Знам, че съм стар. Сигурно съм колкото баща ти. Но сърцето ми е младо, няма кой знае какъв опит с истинската любов. Навярно колкото и ти. И за мен е нещо ново и плашещо.
Дървената лъжица. Главата ѝ беше пламнала. Тя се притисна към него уплашено, по-скоро като към баща, отколкото към любовник, баща, който можеше да ѝ вдъхне сигурност. И все пак точно заради него беше обръснала слабините си снощи. Беше ужасно объркана. Андреас я прегръщаше здраво, галеше косите ѝ.