– Харесваш ли ме изобщо?
Тя кимна, знаеше какво му се иска да чуе.
– Много? – попита той. – Или съвсем малко?
– Доста – отвърна Пип пак поради същата причина.
– И аз те харесвам.
Тя отново кимна. Но въпреки че го беше направила заради него, пак се чувстваше гузна, задето го излъга. Ако наистина беше влюбен в нея, това беше подло от нейна страна. За да се реваншира, Пип се помъчи да измисли нещо едновременно вярно и мило.
– Миналия път много ми хареса. Не ми излиза от ума. Направо ме подлудява. Искам да го направиш отново.
Тялото му се стегна. Пип се притесни, че е казала не каквото трябва, че той е прозрял опита ѝ да насочи разговора далеч от любовта и се е обидил. И затова го целуна. Настойчиво, нетърпеливо, предложи му езика си, отвори се за него и Андреас откликна. Но здравият ѝ разум все още не я беше изоставил напълно, макар и да работеше на половин обороти. И преди да успее да го възпре, от гърлото ѝ се изтръгна кикот.
– Какво? – попита той с усмивка.
– Извинявай – отвърна тя. – Просто се чудя дали и двамата не се опитваме да направим нещо, което всъщност не искаме.
Андреас се сепна.
– Какво искаш да кажеш?
– Говоря за целуването – побърза да уточни Пип. – Миналия път не ми се видя да си падаш особено по тази част. Беше искрен. И ако аз трябва да бъда искрена, нямам нищо против да я пропуснем.
Отново същото. За миг, по-малко от миг дори, преди той да успее да извърне лице, тя зърна съвсем различен, луд човек.
– Ти си невероятна жена – прошепна Андреас, без да я поглежда.
– Благодаря.
Той стана и се отдръпна.
– Сериозно говоря. За първи път в живота ми някой така ме изкарва от равновесие. Караш ме да се чувствам тъй дребен, в добрия смисъл на думата. Уж съм великият разкривач на истината, а ти не спираш да ме приземяваш. Не ми е приятно, но е страхотно.– Той се обърна към нея. – Обичам те.
Тя се изчерви.
– Благодаря.
– Само толкова ли? – извика Андреас. – „Благодаря“? Кой те е направил такава? Откъде идваш?
– От долината на Сан Лоренцо. Една общност на скромни и свободомислещи хора.
Той се приближи с широки крачки към нея и я дръпна да стане.
– Влудяваш ме!
– Е, и аз не съм съвсем с всичкия си.
– И какви сме тогава? Как ще се справим? Как ще бъдем заедно?
– Не знам.
– „Съблечи се, кукло!“ Така става ли?
– Не звучи зле.
– Добре, направи го. Бавно. Искам да те гледам. Остави гащите последни.
– Добре. Това е лесно.
Харесваше ѝ да изпълнява заповедите му. Всъщност това най-много ѝ допадаше у него. Но докато разкопчаваше блузата си, първо най-горното копче, после следващото, не беше сигурна дали ѝ харесва това, че ѝ харесва. Искаше ѝ се някак си да направи така, че да заличи думите на Стивън, изречени онази вечер в спалнята, че търси баща. С нарастващ ужас разкопча четвъртото копче, а след него и последното. Пред очите ѝ се появи картина на чувствата ѝ, която разкриваше, че Пип изпитва гняв към липсващия си баща, към всички възрастни мъже и си го изкарва на този мъж на годините на баща ѝ, провокира го, влудява го, прилъгва го да ѝ се предложи като заместител на този, който го няма в живота ѝ; тялото ѝ с готовност откликваше на това предложение, само че беше гадно да откликва по този начин. Тя пусна сутиена на пода.
– Господи, колко си хубава – въздъхна Андреас.
– Имаш предвид млада навярно.
– Не. Отвътре си още по-хубава, отколкото отвън.
– Продължавай – окуражи го тя. – Добре ми се отразява.
Когато най-сетне остана чисто гола, той падна на колене и притисна лице в слабините ѝ.
– Обръснала си се за мен – прошепна Андреас с благодарност.
– Защо мислиш, че е за теб? – попита тя с пресеклив смях.
Това, че той я харесваше, я караше и тя да се харесва, ала като се слушаше как продължава да го предизвиква, като гледаше въздействието си върху него, ужасът ѝ още повече нарастваше. Андреас я целуваше, изпиваше я с устни и Пип усещаше, че всичко ще се повтори като миналия път, ще е абсолютно същото, само че този път тя ще трябва да стигне до края и да изпълни своята част от сделката, не можеше пак да изкръшка.
Изведнъж, при мисълта как той прониква в нея, я разтърси не жадуваният оргазъм от миналия път, а едно друго проникновение. Пълната липса на съпротива от нейна страна по пътя към този миг, светкавичността и прямотата, с които Андреас беше уредил тайната им среща, лекотата, с която я беше накарал да се съблече гола в хотелската стая, съчетани с хаотично щуращите се в главата ѝ притеснения – бащина фигура, убиец, лъжицобъркач, беглец, луд – родиха една проста мисъл: не искаше да му бъде любовница.