И на строгата светлина на тази мисъл, това, което вършеха, изглеждаше нелепо.
– Ммм... – измърмори Пип и отстъпи. – Почакай малко.
Той увеси рамене.
– Какво сега?
– Не, сериозно, мечтая за този момент от месец и половина. Всяка вечер си мислех за това в леглото. Представях си, че пръстите ми са твоите пръсти. Но сега... Не знам. Май сама като го правя, ми е напълно достатъчно.
Андреас оклюма още повече. Тя грабна сутиена и си го сложи. Нахлузи джинсите направо на голо, гащите ѝ лежаха точно пред него.
– Наистина съжалявам – рече тя. – Не знам какво ми става.
– И какво ще правиш вместо това? – Гласът му беше напрегнат, издаваше усилието му да се овладее. – Ще излезеш да разгледаш стария град?
– Честно казано, единственият ми план беше да бъда с теб.
– Все още не е късно.
– Може би ако ми заповядаш... Харесва ми да ми заповядваш. Сигурно имам робска психика.
– Не мога да ти заповядам подобно нещо. Ако ти не го искаш, и аз не го искам. Каза, че го искаш.
– Знам.
Той въздъхна тежко.
– Кое наклони везните?
– Просто изведнъж не ми се струва правилно.
– Защото съм твърде стар за теб?
– О, боже, не. Харесва ми, че си по-възрастен. Даже може би повече, отколкото трябва. А и освен това, като у всички германци, на теб възрастта не ти личи. А и тези сини очи...
Андреас сведе глава.
– Значи, просто не харесваш мен.
Пип страшно съжаляваше. Коленичи до него, потупа го по гърба, целуна го по бузата.
– Всички те харесват – рече тя. – Имаш милиони почитатели.
– Те харесват една лъжа. А на теб показах истинската си същност.
– Извинявай. Страшно съжалявам.
Тя притисна главата му към гърдите си и го залюля леко. Сърцето ѝ отново омекна и Пип се зачуди дали пък няма да се стигне дотам, че да преспи с Андреас от съжаление. Никога не го беше правила, ала сега виждаше как стават тия неща. Освен това едно скрито дълбоко в нея гласче нашепваше, че в някакъв бъдещ момент сигурно ще изпитва задоволство, че е преспала с прочутия герой и беглец от закона, че това е шансът ѝ да го направи и че впоследствие ще я гризе съвестта, задето само го е подвеждала и накрая му е вързала тенекия. И то два пъти.
Лицето му беше между гърдите ѝ, дланите му обгръщаха дупето ѝ. Фактът, че на два пъти се беше отказала в последния момент, беше красноречив. Пип се сети за думите на майка си, с които тя я беше изпратила във Фелтън: „Знам, че си ми много ядосана, коте, и имаш право за това. Притеснявам се как ще се справиш в джунглата, на друг континент. Притеснявам се и за този Андреас Волф. Единственото, за което никога не съм се притеснявала, е твоят морал. Винаги си била прекрасен човек с ясни разбирания за добро и зло. Познавам те по-добре, отколкото ти сама се познаваш. И съм сигурна в това“. Пип, която нямаше очи за нищо друго, освен за кашите, с които приключваха всичките ѝ връзки, и то по нейна вина, в онзи момент беше напълно сигурна, че майка ѝ изобщо не я познава. Но да избяга от Андреас на два пъти, след като всичко нашепваше да му се отдаде – това би трябвало да означава нещо, нали? Помнеше чистосърдечната си обич към Рамон, към Драйфус дори. Това, което беше провалило живота ѝ в Оукланд, беше страстта ѝ към Стивън, гневът ѝ към по-възрастния мъж.
Тя целуна къдриците на Андреас и се дръпна от него.
– Просто няма да стане – рече Пип. – Съжалявам.
Тя си облече блузата и слезе във фоайето. Решението ѝ се струваше окончателно, то даже сякаш изобщо не беше в нейна власт; Пип беше готова да седи във фоайето цял ден и дори цяла нощ, ако се наложи. Само че Педро се появи с джипа след по-малко от час. Тя не можа да се насили да се качи отпред при него, имаше чувството, че едва ли не цялата е обрината и разнася някаква зараза. Затова полегна на задната седалка и зачака да дойдат срамът, вината и съмненията.
Те я връхлетяха с по-голяма сила, отколкото беше очаквала. Два дни не стана от леглото, не обръщаше внимание на влизанията и излизанията на съквартирантките си. Докато Андреас я харесваше, и Пип се харесваше, рееше се в небесата, а сега, след като си беше навлякла ненавистта му, се беше сгромолясала в ада на себеомразата. Макар че тя го беше отхвърлила, а не той нея, сцената в хотелската стая ѝ се струваше непоносима колкото и онази в спалнята на Стивън в Оукланд. Разиграваше се постоянно в главата ѝ, особено онзи миг, в който Пип беше гола, а Андреас стоеше на колене пред нея.
На третия ден успя да се завлече до столовата и установи, че отново е низвергната. Нахрани се с наведена глава и се върна в леглото. Вече никой не беше честен с нея. Не можеше да прецени дали е отлъчена от обществото, защото другите смятат, че е прелъстила Андреас, или защото се знаеше, че той е нещастен с нея. Така или иначе, тя беше убедена, че си го заслужава. Съчини дълго послание до Колин, пълно самопризнание, ала осъзна, че така Колин още повече ще я намрази. Затова го изтри, остави само няколко изречения.