А и Лейла: прекрасен човек и отвътре, и отвън, с майчинско държане, което беше по-скоро сестринско, не задушаващо, журналистка, печелила „Пулицър“, чийто личен живот беше по-странен и от този на Пип. И Том: сериозен в работата, но шеговит насаме, безразличен към чуждото мнение за думите и външния си вид, сдържан и ироничен, колкото Андреас беше натрапчив и надут, отдадеността му към Лейла беше още по-подчертана от липсата на показност. Пип обичаше и двамата и когато ѝ предложиха да се премести при тях, на нея ѝ се струваше, че след цял живот лишения, грешни решения и нестигане до никъде, най-сетне е направила пробив.
Заради това беше толкова отвратително гадно, че беше вкарала шпионска програма в сървъра на „Денвър Индипендънт“, като се беше престорила, че сама е открила дадените ѝ от Андреас снимки с ядрена бойна глава, и че беше наговорила куп лъжи на Том и Лейла. Беше успяла да си признае по-дребните лъжи без кой знае какви поражения и срам, но по-големите – а навярно и шпионската програма– си оставаха. А сега Лейла се беше настроила срещу нея и изведнъж Том също беше започнал да се държи сковано, което караше Пип да се опасява, че макар да го уважаваше твърде много, за да си позволи да флиртува с него и да му изиграе номера си с непризнаването на авторитетите, той може да се е увлякъл по нея. Преди два дни я беше завел на театър и не стига, че през цялото време тя беше на тръни, задето го придружаваше едва ли не като негова любовница, ами на връщане в колата той съвсем беше скъсил дистанцията, беше ѝ задал няколко лични въпроса и изглеждаше видимо пребледнял, когато тя му пожела лека нощ, а оттогава я избягваше.
Освен това я притесняваше и пристигналото преди няколко дни писмо от Уилоу. То беше изненадващо сърдечно и пълно с новини, а към него беше прикрепена снимка, която си бяха направили пред плевнята. Отдолу спокойно можеше да пише „Отличничка и двойкаджийка“. Само че Уилоу беше участвала в изфабрикуването на журналистическия опит на Пип и със сигурност знаеше, че единственият начин някой от „Слънчев лъч“ да се свърже с нея е по криптирана връзка по телефона. Така че защо ѝ беше писала? И защо си беше направила труда да прикачва снимката? Пип се мъчеше да забрави, че беше отворила прикачената снимка у дома, когато беше свързана с интернет чрез безжичната мрежа на Том.
При това положение беше истинско постижение, че беше изпила само четири маргарити с другите стажанти тази вечер. Заради лъжите ѝ и напрежението в къщата като че ли беше само въпрос на време отново да се озове без работа и на улицата, големият ѝ пробив щеше да бъде пропилян. Знаеше какво трябва да направи. Трябваше да предаде Андреас и да разкаже всичко на Том и Лейла. Но не можеше да понесе мисълта, че ще им падне в очите.
С мълчанието си закриляше убиец, луд човек, на когото нямаше доверие. И въпреки това не искаше да сложи край на връзката си с него. Той беше бърникал из мозъка ѝ с лъжица, а Пип изпитваше нездрава наслада да му отвърне със същото, да го влудява, да не му дава мира, задето знае тайните му и е в Денвър. Тъй като сега нямаше как ежедневното му присъствие да ѝ напомня за недоверието ѝ, властта, известността и силният интерес на Андреас към нея будеха все по-настойчиви сексуални фантазии. В някои, макар и важни, любовни показатели той беше кръгла нула, но в други беше номер едно.
Пип му пишеше всяка вечер, преди да си легне, и не изключваше телефона, докато той не отговори. Вече ѝ се струваше, че да преспи с него няма да е чак толкова лошо, със сигурност щеше да е по-малко прегрешение, отколкото отварянето на изпратения прикачен файл. Защо, защо, защо не му се беше отдала, когато имаше тази възможност? Сега, след като знаеше, че опасенията му от Том са неоснователни, бягството от Боливия ѝ изглеждаше още по-глупаво. Инсталирането на шпионската програма беше един безсмислен, подъл грях, който Пип можеше да избегне, ако беше останала при Андреас и беше извършила много по-приятния плътски грях.