Няма внедрен журналист. Няма разследване.
Сигурна ли си?
Т те харесва! Даже и на Л не е казал за Берлин.
Напълно сигурна ли си?
Да. Повярвай ми.
Какво казва за Берлин?
Че те познава.
И нищо друго?
Да! Зарежи параноята.
Де да беше толкова лесно.
Едва устояваше на изкушението да му изпрати снимка на слабините си, които жадуваха за него. Тя беше поредната от дългата върволица жени, които му оставаха верни. Предизвиканата от дървената лъжица промяна в мозъка ѝ явно беше необратима.
Не беше трудно да скрие разбълникания си мозък от Том и Лейла, но именно заради промяната в него беше отлетяла от Боливия направо за Денвър, без да се отбие при майка си. Майка ѝ притежаваше плашещо добре развито шесто чувство за душевното ѝ състояние. Още с кацането си в Денвър на Пип ѝ се наложи да впрегне всички сили, за да не ѝ позволи да зърне истината.
– Пюрити – беше казала майка ѝ по телефона. – Когато ми се закле, че не си успяла да откриеш нищо за баща си в Боливия, излъга ли ме?
– Не. Никога не съм те лъгала.
– И не си открила нищо, така ли?
– Да!
– Тогава защо отиде в Денвър?
– Искам да стана журналистка.
– Но защо в Денвър? Защо точно в това издание? Защо не някъде по-близо до мен?
– Мамо, сега е времето да бъда по-самостоятелна. Когато остарееш, ще бъда до теб. Не може ли няколко години да ме няма?
– Андреас Волф ли те е накарал да отидеш там?
Пип се поколеба.
– Не – отвърна тя. – Просто тук имаше свободно място и аз кандидатствах.
– И нито едно друго издание в страната не е търсило стажанти в този момент?
– Ти си против само защото е в друг часови пояс.
– Пюрити. Ще те попитам отново: истината ли ми казваш?
– Да! Защо питаш?
– Линда ми даде да използвам нейния компютър, за да погледна този сайт. Исках сама да проверя.
– И? Чудесно издание е, нали? Сериозна, задълбочена разследваща журналистика.
– Струва ми се, че не е съвсем така. Не ми казваш всичко.
– Така е! Тоест не е така, всичко ти казвам!
Колкото и добре развито да беше обонянието на майка ѝ, нюхът ѝ за прегрешенията на Пип беше още по-чувствителен. Тя надушваше, че дъщеря ѝ върши нещо нередно в Денвър, и това подклаждаше негодуванието, което Пип изпитваше към нея. Именно заради няколкото думи, изречени от майка ѝ, Пип се беше лишила от Андреас. За да се извиси до нейния идеал, се беше държала по-достойно, отколкото трябваше, и смяташе, че заслужава похвала за това, макар майка ѝ да не знаеше за случилото се. Не беше в настроение да слуша поучения.
Но оттогава майка ѝ се цупеше. Не ѝ се обаждаше, когато Пип ѝ оставеше съобщение, а когато вдигнеше, вместо да я засипе с радостни изблици, показваше недоволството си с въздишки, мълчание и едносрични отговори на въпросите, които Пип задаваше по задължение. В крайна сметка на Пип ѝ писна и напълно спря да ѝ се обажда. Дори не ѝ беше казала, че се е пренесла при Том и Лейла. Откакто заживя в дома им, у нея все повече укрепваше убеждението, че е можела да бъде пълноценна и приспособима личност, ако имаше родители като тях. Те бяха направили толкова много, за да ѝ помогнат, че намирането на истинския ѝ баща вече не беше чак толкова важно. Само че това, че предпочиташе тях за родители, я караше да изпитва жал към майка си, която си стоеше самичка във Фелтън и се беше постарала да ѝ даде най-доброто съобразно скромните си възможности. Пип като че ли беше обречена цял живот да предава хората край себе си. А сега Том май си падаше по нея, което беше поредното предателство, този път към Лейла, независимо че Пип не го беше искала и не можеше да го предотврати. Това я правеше още по-зависима от нощните есемеси с Андреас и самозадоволяването, което следваше.
Когато тя излезе от банята, Том продължаваше да хърка. Отдолу идваше аромат на кафе и тихо пощракване на клавиатура. На Пип ѝ беше жал за Лейла. Жал ѝ беше и за Том, ако той наистина се беше увлякъл по нея. И за Андреас, разбира се, и за Колин. Явно съжалението и предателството вървяха ръка за ръка.
Тя се върна в леглото и писа на Андреас. Беше твърде късно, за да очаква отговор, трябваше да се опита да поспи, ала въпреки това тя продължи да изпраща есемеси.
Има ли начин шпионската програма да се самоунищожи?