След като очевидно Т не крие нищо.
Това ме поставя в много неудобно положение. Те са добри хора.
Опасявам се, че Т си пада по мен.
Искам да те усетя в мен. Искам да...
Пип изтриваше последното съобщение, което беше започнала само като помощно средство да разпали възбудата си, когато от Вулканите пристигна отговор.
А ти падаш ли си по него?
Тя се изненада. В Боливия беше четири сутринта.
Не! Той е на Лейла.
Аз нямам нищо против.
Само че не си падам по него.
Няма нужда да се преструваш заради мен.
Не се преструвам. Знаеш по кой по-възрастен мъж си падам.
Измъчвана от угризения, в следващите десет минути Пип напразно чака отговор на дързостта си. Знаеше, че не е редно да се мъчи да поддържа интереса на Андреас, след като на два пъти го беше отхвърлила. Но в момента сексуалният ѝ живот се изчерпваше с тези есемеси. Тя написа:
Извинявай. Не биваше. Там ли си още? Видя ли другите въпроси? Има ли начин шпионската програма да се махне?
Вече не те искам.
Съобщението ѝ подейства като юмрук в лицето. Ръцете ѝ отскочиха от телефона и той падна между краката ѝ. Нима Андреас ревнуваше заради Том? Пип трябваше бързо да изчисти недоразумението, грабна отново телефона. Проклинаше грешките, които правеше с треперещите си пръсти.
Луда съм по теб. Умирам от разкаяние.
Преодолей го. Не те желая повече.
Сърдит ли си ми?
Не съм сърдит. Просто искрен. Не ми пиши повече. Няма да ти отговоря.
Тя простена жално, свлече се на една страна и придърпа одеялото над главата си. Не можеше да разбере къде беше сгрешила, нали беше казала, че Том не я интересува? Защо Андреас я наказваше? Пип се гърчеше под одеялото, мъчейки се да си обясни думите му, докато накрая имаше чувството, че ще се задуши. Обляна в пот, тя отметна одеялото и слезе в трапезарията, където работеше Лейла.
– Още ли си будна? – попита Лейла.
Усмивката ѝ беше смутена, но неподправена. Пип седна срещу нея.
– Не мога да заспя.
– Искаш ли ативан? Запасила съм се, мога да отворя аптека.
– Ще ми разкажеш ли какво откри във Вашингтон?
– Ще ти донеса хапче.
– Недей. Ще поседя да те гледам как работиш.
Лейла се усмихна.
– Харесва ми, че винаги си искрена какво искаш и какво – не. На мен понякога още ми е трудно да си казвам.
Усмивките ѝ като че ли изцеждаха по малко жилото на грубите думи на Андреас.
– Но сега ще се опитам – продължи Лейла. – Не искам да стоиш тук, докато работя.
– О! – възкликна засегнато Пип.
– Притесняваш ме. Ако нямаш нищо против...
– Добре, тръгвам си. Но просто... –Внимание, внимание, опасност от изблик! – Защо се държиш така? Нищо не съм ти направила. Не бих направила нищо, което да те нарани.
Лейла продължаваше да се усмихва, ала в очите ѝ проблясваше нещо, което ужасно приличаше на омраза.
– Ще съм ти благодарна, ако ме оставиш да работя.
– За каква ме мислиш, за лекомислена девойка, която ще разбие семейството ти? Мислиш ли, че съм способна да ти причиня подобно нещо?
– Не смятам, че би го направила нарочно.
– Тогава защо се държиш така, след като не съм виновна?
– Знаеш ли кой е баща ти?
– Баща ми ли?
Жестът, изражението на Пип издаваха объркване и пренебрежение.
– Опитвала ли си се да го намериш?
– Какво общо има това с баща ми?
– Просто питам.
– Много ти благодаря за питането. И без това имам чувството, че цял живот ще нося на врата си табела с надпис: „Внимание, няма баща“. Това не означава, че съм готова да скоча в леглото на всеки срещнат мъж на годините на баща ми.
– Извинявай.
– Мога да си събера нещата и да се изнеса. Ще напусна също така, ако това ще помогне.
– Не искам да правиш нито едното, нито другото.
– Какво тогава? Да си сложа бурка?
– От сега нататък възнамерявам да прекарвам малко повече време с Чарлс. Ти и Том ще сте сами в къщата и ще можете да се разберете.
– Няма какво да се разбираме.
– Работата е там, че...
– Мислех ви за нормални и разумни хора. Затова ви обичам. А ти се държиш, все едно съм лабораторен плъх, който оставяш насаме в клетка на друг, за да видиш какво ще стане.
– Нищо подобно не правя.
– Определено аз така го чувствам.
– С Том имаме известни проблеми. Това е всичко. Да ти донеса ли приспивателно?
Пип изпи хапчето и когато се събуди, къщата беше празна. От прозореца се виждаше бледосиво колорадско небе, което, показваше опитът ѝ, изобщо не предвещаваше какво ще е времето следобеда, можеше и да завали, и да е необичайно топло, но така или иначе, тя беше благодарна за приглушената светлина, която беше в тон с настроението ѝ. Андреас беше скъсал с нея, ала едновременно с това я беше освободил, Пип се чувстваше хем обидена, хем някак си пречистена. След като претопли и изяде няколко гофрети, тя пое пеша към центъра на Денвър.