Пип я загриза съвестта, задето се беше нахвърлила на Лейла снощи, може би Лейла беше просто преуморена.
– Но преди това – Том се приведе напред – бих искал да ти задам един личен въпрос.
– Аз всъщност дойдох да...
– Онази вечер стана дума за баща ти. И аз си мислех, че ти се справяш чудесно с разследванията и събирането на информация. Не си ли се опитвала да го откриеш?
Пип се намръщи. Защо все за баща ѝ я разпитваха? В гузното ѝ съзнание проблесна интригуващата мисъл, че Андреас е изчезналият ѝ баща. Заради това майка ѝ е толкова враждебно настроена към него. А Том и Лейла са открили шпионската програма и знаят за Пип повече от самата нея. Андреас да е баща ѝ: звучеше налудничаво, но все пак имаше известна логика, противна, гризяща съвестта логика.
– Опитвала съм се – отвърна тя. – Майка ми обаче е прикрила добре следите си. Разполагам единствено с измисленото ѝ име и приблизителната дата на раждането ми. В училище като че ли винаги бях в правилния клас, значи, съм се движила с връстниците си. Но съм сигурна, че актът ми за раждане е фалшив.
Том я гледаше с притеснително умилително изражение. Пип сведе очи.
– Всъщност – рече тя – аз не съм много добър човек.
– Какво? Защо да не си добър човек?
Пип си пое дълбоко дъх.
– Невинаги казвам истината.
– За кое? За баща ти ли?
– Не, това за баща ми е вярно.
– А тогава за какво?
„Кажи го – помисли си тя. – Кажи: бях в Боливия, не в Калифорния...“
На вратата се почука.
Том скочи.
– Влез, влез!
На прага стоеше Лейла. Гледаше Пип, а говореше на Том.
– Говорих с Джанет Флейнър. Снощи изведнъж се сетих за нещо, което тя спомена. От рода на: „Крайно време е някой да ми обърне внимание“.
– Лейла – обади се нежно Том.
– Изслушай ме. Не съм параноичка. Джанет със сигурност подхвърли нещо в този дух, затова ѝ се обадих и се оказа, че тя наистина се е свързала с друг. Преди да отида при нея. Още докато снимките на Коуди са били във фейсбук, е писала на „онзи известен борец за истината, слънчевото момче“. Така го нарече, „слънчевото момче“. На когото всички изпращат сведенията си.
Пип я връхлетя двойна вълна от изчервявания, при първата, по-леката, лицето ѝ поаленя, а при втората като че ли пламна цялото ѝ тяло.
– И какво? – попита нежно Том.
– Ами той не отговорил на госпожа Флейнър. Нищо не последвало.
– Чудесно. Щастлив край. Няма как да ни направи мръсно от Боливия. За да разследваш както трябва един такъв случай, се нуждаеш от хора на терен.
– Да, само че Волф така и не качил снимките. Той публикува десетки глупости на ден, не подбира. Но по някаква причина не е качил снимките.
– Това изобщо не ме притеснява.
– Мен обаче ме кара да се потя от страх.
– Лейла. Той е разполагал с тази информация почти година. Какво може да го накара да я пусне през следващите пет дни?
– Всеки голям скандал си има точка на кипене. Изведнъж, в рамките само на няколко часа, всички започват да говорят за него. Ако Волф се докопа до още някоя трошичка, може да реши да разгласи цялата история. Не стига, че от „Поуст“ може да ме изпреварят, но при мисълта той да...
– Когато не си се наспал, светът изглежда страшен. Слонът е в твоите ръце. Само ти можеш да свържеш точките от Амарило до Албъкърки.
– Има достатъчно случаи на кражби на слонове. Няма да е за първи път.
– Ако държиш да се тревожиш, тревожи се за „Поуст“.
Лейла се засмя дрезгаво.
– Мисълта за „Поуст“ направо ме парализира. Сигурно ме водят с поне няколко дни в разследването на скандала с наркотиците в „Къртланд“. Може и седмици. Не мога едновременно да пиша текста за него и да търся потвърждение от няколко източника за репортажа за ядрената бойна глава.
– Едното върви с другото. Нищо лошо няма да стане, ако от „Поуст“ разполагат с повече подробности за наркотиците, важното е ние първи да пуснем новината. Ще ги оставим те да се занимават с дреболиите и да наливат масло в огъня. В най-лошия случай, ако те излязат първи с материал за наркотиците, ние ще ги последваме с репортажа за Армагедон.
– Сигурен ли си, че не искаш да работим съвместно с тях?
– Да си сътруднича с издание на Джеф Безос? Никога!
– В такъв случай приеми, че през следващите няколко дни няма да съм на себе си.
Лейла излезе, Том я изпрати с поглед.
– Мразя да я гледам в такова състояние – рече той. – Все едно ще свърши светът, ако някой я изпревари.
Пип се чудеше дали не е сгрешила. Ясно беше, че за Том не съществува друга жена освен Лейла.
– В теб ли е телефонът ти? – попита той.