Луси улови погледа ми.
– Знаеш ли на какво се е маскирала? На обикновен човек. Чаткаш ли? Тя може само да се преструва, че е обикновена.
– Това е Анабел Леърд – обясних аз на Осуалд.
– По нищо не ѝ личи, като я няма амбалажната хартия.
Анабел ме забеляза и се ококори като обесник по характерния си начин. Странно ми беше да я гледам по джинси, все едно наистина се беше маскирала.
– Ще отида при нея.
– Недей – спря ме Луси, – по-добре да се опита да се омеси с останалите. Така беше и на купона за Деня на Бастилията. Хората виждат, че си струва да поговорят с нея, разпитват ме коя е и откъде е, но ги е страх да я наближат. Не знам защо изобщо си прави труда да идва, след като смята, че всички са под нивото ѝ.
– Тя е срамежлива – отвърнах аз.
– Аз бих използвала друга дума.
Анабел видя, че говорим за нея, и ни обърна гръб.
– Дай да видим къде сте скрили бирата – рече Осуалд.
Тръгнах след него към кухнята, но Луси ме хвана за ръката, искала да ми покаже нещо. Качихме се в спалнята. На грубата светлина на голата крушка на тавана тя наистина напомняше на дребно животинче. Попитах я какво иска да ми покаже.
– Опашката ми. – Луси се завъртя и размаха опашка към мен.– Няма ли да я пипнеш?
На кого не му е приятно да пипа пухкава козина? Погладих опашката и Луси се притисна заднешком в мен, потри дупе в бедрата ми и опашката падна. Това хем беше възбуждащо, хем не беше. Тя вдигна ръцете ми към полюшващите се под пижамата гърди и изцвърча:
– Аз съм малка разгонена катеричка!
– Леле! – възкликнах аз. – Но освен това не си ли и домакиня на купона?
Луси се завъртя, свали слънчевите ми очила и притисна лице към моето. Гримът ѝ миришеше на пастел.
– Някой губил ли си е девствеността с катерица?
– Не се знае – отвърнах аз.
– Дали изобщо ще се брои?
Тя пъхна език в устата ми, а след това ме придърпа към леглото. Сексът с катеричка с полюшващи се под детската пижама страхотни гърди доста ме изкушаваше, а и някак си не ми пукаше за Анабел, интуитивно си давах сметка, че заиграването с някой друг може да се отрази благоприятно на свалката с нея. Но когато Луси насочи ръката ми под ластика на долнището с думите: „Хайде, пипни малкото космато животинче“, нямаше как да не зърна нейната лиготия през смаяните очи на Осуалд, чиято личност ме подсети за Анабел, нейните категорични оценки, ококорените ѝ очи на обесник, и това ме накара да се дръпна. Изправих се и си сложих очилата.
– Съжалявам.
Луси до такава степен беше прегърнала плановия си подход към секса, че не показа, а може би дори и не изпита, никаква обида.
– Няма нищо – каза тя. – Не е задължително да продължаваме с това, за което още не си готов.
Усещах миризмата на пудра от лицето си, сигурно изглеждах, все едно съм ял лайна. Отидох в банята да се измия и установих, че е останало едно голямо кафяво петно на яката на ризата ми, единствената ми официална риза.
Долу бяха пуснали „Кинг Кримсън“, любимата група на Боб. Анабел я нямаше. Осуалд стоеше край входната врата със Златната среда, който държеше купчина брошури, прихванати с ластик.
– Нашият приятел е публикувал сборник със стихотворения – обясни Осуалд.
– Поезията трябва да е безплатна – обади се Златната среда и ми връчи една книжка. – Това е подарък.
– Прочети му първото – подкани го Осуалд. – Харесва ми жизнерадостното настроение.
– „Босите ми пети шляпат в черната пролетна кал – зарецитира Златната среда. – Земята е ПЪРДЯЩА ВЪЗГЛАВНИЦА!
– Ето това е – кимна Осуалд. – Връх на поетическия въздух под налягане.
– Виждали ли сте Анабел? – попитах аз. – Анабел Леърд?
– Току-що си тръгна.
– С джинсовото яке?
– Същата.
Изскочих на улицата. Щом стигнах на ъгъла с Маркет Стрийт, мярнах Анабел на следващото кръстовище, чакаше светофара. Струваше ми се, че в рамките само на половин час тя се беше превърнала в човека, когото очите ми винаги ще търсят. Тя сигурно беше чула как тичам след нея, но дори когато я настигнах, не ме погледна.
– Как можа да си тръгнеш? – попитах аз, задъхан. – Без да поговорим.
Анабел извърна лице настрани.
– Защо си толкова сигурен, че искам да говоря с теб?
– Нападна ме разгонена катерица. Извинявай.
– Може да се върнеш. Тя изглежда твърдо решена да те вкара в леглото си. Явно заради теб не вървят нещата с майстора. Като го видях с онези безумни рога, си помислих, че изобщо не си дава сметка колко добре му пасват.