– Не е истина какво ми причиняваш – прошепна Андреас. – Не е истина...
Все пак той разсъждаваше достатъчно трезво, за да си даде сметка, че не е много вероятно Том да се злепостави, като изобличи престъплението му. Но мисълта, че Том е зърнал Убиеца в него, подклаждаше параноята му. Тя беше като пъхнат в мозъка му електрод. Андреас не можеше да престане да натиска копчето и протичащите по електрода страх и омраза всеки път неизменно го разтърсваха.
Той се оправда пред стажантите, че е болен, затвори се в стаята си и затърси някаква мръсотия за Том и Хелу. Блоговете и социалните мрежи вече преливаха от възмущение срещу интервюто ѝ в „Калъмбия Джърнализъм Ривю“. В света на така наречените възрастни Хелу беше уважаван журналист, но в света на интернет я освиркваха със същия жар, с който защитаваха Андреас. Само че, вместо да го успокои, това го накара да намрази още повече ядрото Аберант – Хелу. Те нарочно бяха разбунили блогърите и пишещите в туитър, които той се мъчеше да умиротвори с цената на все повече часове от живота си. Отново набиващото се на очи лицемерие, отново същото послание: „Ти никога няма да станеш като нас. Ние презираме не само теб, но и виртуалния свят, в който ти все повече съществуваш. Ние сме способни на любовта, която ти не беше способен да изпитваш към Анагрет...“.
Според Гугъл Хелу беше женена за инвалид, писател, на когото тя очевидно изневеряваше. Но щом тя се появяваше на публични места с Том, явно не им пукаше какво ще кажат хората. По-обещаващ беше въпросът какво е станало с жената на Том. След 1991 година нямаше абсолютно нищо за нея. За миг в Андреас пламна надежда, че Том я е убил и някак си е успял да се измъкне. Това му се струваше абсолютно невероятно, но едновременно с това и напълно възможно. Все пак Том беше заявил, че не може да живее нито с Леърд, нито без нея. А и беше помогнал на Андреас да погребат трупа.
Следвайки инстинкта си, Андреас насочи вниманието си към Леърд и установи, че баща ѝ е създал тръст на нейно име, в „Уичита Ийгъл“ беше публикувана статия за платените данъци. Освен това имаше доказателства, че Том е основал „Денвър Индипендънт“ с пари от тъста си. Те обаче не бяха много. Ако беше жива, Анабел би трябвало да наследи много повече. Дали беше жива? Или, в по-добрия случай, гниеше някъде? Инстинктът нашепваше на Андреас, че жива или мъртва, тя може да му даде възможност да преобърне живота на Том, да го изпълни с хаос и страдание.
Той отиде при главния си хакер Чен и го попита могат ли да откраднат малко компютърна мощност.
– Колко? – попита Чен.
– Имам две сносни снимки на двайсет и четири годишна жена, която сега трябва да е в края на петдесетте. Искам да пуснем проверка за съответствие във всяка база данни, до която имаме достъп.
– По целия свят?
– Нека започнем със САЩ.
– Много е. Ако бързаме, ще ни хванат. В повечето ферми може да ползваме само по няколко минути на ден. Разполагаме с доста добри ферми и не бива да ги губим.
– А ако не бързаме?
– Ще ни отнеме няколко седмици, може и повече. И то само за САЩ.
– Виж какво можеш да направиш. Без да привличаш внимание.
Тяхната програма за разпознаване на лица беше почти на нивото на програмата на АНС, но въпреки това не работеше много добре. (И тази на АНС също не работеше добре.) В продължение на няколко седмици Чен всекидневно препращаше на Андреас снимки на жени в края на средната възраст, които не приличаха много на Анабел Леърд. Но разглеждането на снимките поне му даваше някакво занимание, както и усещането, че има някакъв напредък, облекчаваше най-силните пристъпи на параноя. И тогава, нито за първи, нито за последен път в живота си, той извади късмет.
Винаги беше смятал късмета си за право, което му се полага по рождение, дори и майка му го беше казала: светът щеше да приеме всичко, което Андреас направеше, но лошият късмет с Дан Тиърни беше поразклатил вярата му. Снимката на прошарена служителка в супермаркет във Фелтън, Калифорния, беше с твърде ниска резолюция, за да се види белегът на челото, различим в по-старите снимки на Леърд, а тъй като жената не се усмихваше, нямаше как да се сравни цепката между предните зъби. Но щом зърна името ѝ, Пенелопи Тайлър, той веднага го свърза с колежа за изкуства „Тайлър“, където беше учила жената на Том, и усети, че късметът му се е върнал. Андреас излезе от сградата на хакерите и вдигна поглед към боливийското слънце, разпери ръце и застина така, попивайки горещата му светлина.