След като лъкатушещият път се издигна над индустриалната низина на източния бряг на Залива, ясно се видяха натрупаните над върховете отсреща изпарения. Довечера в планината щеше да падне мъгла и Пип се надяваше, че ако не издържи и се подмокри, ще може да разчита на милостивото ѝ прикритие. За да прогони пикочния мехур от ума си, тя си пусна Арета Франклин – вече можеше да престане да се насилва да харесва думкащия момчешки рок на Стивън – и препрочете последните писма, разменени с Андреас Волф.
Предишната вечер, докато Пип лежеше на дивана на Саманта, унесена от даденото ѝ от приятелката ѝ хапче „Ативан“, той ѝ беше изпратил следния отговор:
Тайната за името ти е на сигурно място при мен. Но както знаеш, публичните личности трябва да бъдат изключително предпазливи. Можеш да си представиш сред каква липса на доверие живея. Ако разкрия нещо срамно пред някого, рискувам да бъда изобличен, порицан, подложен на присмех. Преди да поеме по пътя към славата, човек трябва да си даде сметка, че от този момент насетне няма да изпитва доверие към никого. Че ще бъде като прокълнат не само защото не може да има вяра на никого, но и защото винаги трябва да си дава сметка колко е важен, колко са важни новините, свързани с него, а това те отделя от същината ти и отравя душата. Ужасно е да бъдеш известен, Пип. И въпреки това всички искат да бъдат известни, с това се изчерпва днешният свят: желанието да бъдеш известен.
Ако ти кажа, че когато бях на седем, майка ми ми показа гениталиите си, какво ще направиш с тази информация?
Тя прочете писмото на сутринта и в първия момент изобщо не повярва, че Волф ѝ е поверил истинска тайна, пусна в търсачката „Андреас Волф майка гениталии седем години“ и излязоха седем резултата, които обаче нямаха нищо общо с търсенето. Един от тях беше „Седемдесет и два интересни факта за Адолф Хитлер“. Пип му написа:
Бих казала: „Ега си!“, и не бих я споделила с никого. Струва ми се, че малко преигравате с това самосъжаление „ах, колко е тежко да си известен“. Явно сте забравили колко е гадно никой да не се интересува от теб и да нямаш никаква власт. Ако вие разкриете моята тайна, хората ще ви повярват. Но ако аз разглася вашата, ще си помислят, че съм си го измислила поради някаква смахната причина, защото съм жена. Твърди се, че ние, жените, притежаваме, ако не друго, то поне някаква прословута сексуална власт, само че моят опит напоследък показва, че това е лъжа, повтаряна от мъжете, за да не се чувстват виновни, задето държат ЦЯЛАТА власт в ръцете си.
Явно Волф преглеждаше пощата си по следобедно време в Боливия, тъй като отговорът му пристигна за броени секунди, въпреки преминаването, в името на сигурността, през n на брой сървъри.
Извинявай за самосъжалението, опитвах се да звуча трагично!
Вярно е, че съм мъж и притежавам известна власт, но не аз съм си избрал да се родя мъж. Струва ми се, че да се родиш мъж е като да се родиш хищник, а ако някой хищник изпитва състрадание към по-слабите животни и не приема, че е роден, за да ги убива, може би единствената правилна постъпка е да измени на природата си и да умре от глад. Не, по-скоро е като да си роден с повече пари от останалите. И в такъв случай как е правилно да постъпиш се превръща в доста по-интересен социологически въпрос.
Надявам се, че ще се присъединиш към нас и ще дойдеш тук. И току-виж установиш, че притежаваш някакви способности, макар и не такива, каквито си представяш.
Отговорът му я обезкуражи. Приятната свалка набързо се беше хлъзнала към немски абстракции. Докато блатовете на тортата се печаха, тя отговори:
Уважаеми господине с тъй удачно избраното име Волф!
Несъмнено благодарение на психиката ми, за чието кашесто състояние могат да свидетелстват мнозина, аз се чувствам по-скоро като дребно животно, което приема природата си и просто чака да бъде разкъсано. Представям си хората, които работят при вас, като уравновесени личности, които с песен на уста разгръщат невероятните си заложби. Освен ако нямате едни излишни 130 000 долара, за да платя студентския си заем, и не се навиете да пишете на моята (самотна, необщителна и депресирана) майка да я убедите, че може да изкара без мен неопределено дълго време, боя се, че няма да имам шанса да открия тези невероятни свои способности, за които вие говорите.